Посветен на 110 години от рождението на академик Георги Наджаков
РАМЕНЕТЕ, ВЪРХУ КОИТО СМЕ СТЪПИЛИ
ст.н.с. І ст. дфн Нъшан Ахабабян
Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН ahabab@inrne.bas.bg
“Ние виждаме по-далеч, защото сме стъпили върху раменете на гиганти”.
И.Нютон
Тези ефектни думи, казани от Нютон се използват от всеки, който иска да подчертае кумулативния характер на научното творчество или има възможност да подчертае колко далече вижда самия той, но скромността налага да изтъкне и заслугите на предшествениците. Всъщност, това е парафраза на казаното от монаха Бернар от Шартър през ХІІ век: ”...джуджетата виждат по-далеч, защото са стъпили върху раменете на гиганти”, което Нютон използва като саркастичен намек за физическия недъг и претенциите на един от неговите съвременници и опоненти (меко казано) Роберт Хук - със значителни научни постижения, но останал гърбаво джудже от престарание с гимнастически упражнения през детските си години.
Действително, не е зле да стъпиш върху раменете (а ако можеш и на врата ...) на Бор, Айнщайн или Ландау ...
А раменете върху които сме стъпили ние?
Често, затънал с удоволствие в някоя дебела биография на виден учен (мога да изброя десетки такива заглавия), пред мен възниква картината как тези биографи, са посветили години от живота си за да проучват чуждия живот и след това още толкова време, отдадени да напишат книгата. И възниква въпросът: “А у нас? На кого да посветиш усилия, време, пък и симпатии и признателност?...”
Идеята, че нашето време се създава само по себе си - в своето различие, своята “новост” спрямо миналото, е дълбоко погрешна. Защото ние живеем в “тройното царство на предходниците, съвременниците и наследниците”. Въпреки че ние съвременниците, принадлежащи към множеството на живеещите едновременно поколения, и да изпитваме, макар и не всякога да признаваме, несъвременността си сред нашето съвремие. За съжаление, това нарастващото чувство за отдалечаване, което в мащаба на поредицата от множество поколения се стреми, може би несъзнателно, да унищожи чувството за дълг на съвремениците към предшествениците ... А всъщност, ако настоящето мисли за себе си, то може да бъде единствено като точка на свързване на миналото с бъдещето или като място на настоящето в универсалното.
Раменете върху които сме стъпили 13.11.2006, 1:02 Н. Ахабабян
Адрес:
ИНСТИТУТ ПО ФИЗИКА НА ТВЪРДОТО ТЯЛО "АКАДЕМИК ГЕОРГИ НАДЖАКОВ" Българска Академия на Науките
бул. Цариградско шосе 72
1784 София, България Телефон: +359 2 979 58 31; GSM +359 899 75 05 90 Факс: +359 2 975 36 32 E-mail: gkamish@issp.bas.bg
