Академик Г. С. Наджаков за първи път предлага за наблюдение на електретния товар да се използва методът на деполяризационния ток. При това той използва иноваторска високочувствителна електрометрична методика. Важна страна на откритието на Г. С. Наджаков е констатирания от него факт, че на тъмно фотоелектретната поляризация се запазва десетки часове. Бележитият български физик ясно разграничава фотоелектретното състояние и обикновената фотополяризация във фотопроводници.

       По-късно нашият изтъкнат учен изказва блестящото предположение относно възможностите за създаване на фотоелектретно състояние под действието на йонизиращи лъчения което бива потвърдено.

       Вторият период, в който интересът на академик Г.С.Наджаков отново се възвръща към изследванията на фотоелектретното състояние, се свързва с неговата работа след 1955 година. В световната литература по това време се наблюдава лавинообразно нарастване на публикациите, свързани с въпросното явление. С изследвания в тази област се заемат и неговите ученици и последователи А. Антонов, Н. Кашукеев, Ст. Балабанов.

       Катализатор за нарастване на интереса към фотоелектретите в световен мащаб са откритите възможности за практическо използване на разглежданото явление. През 60те години за пръв път се осъществява електрофотография върху фотоелектрети. Разглеждат се възможностите за използването им като носители за съхранение на информация.

       Интересът на академик Г. С. Наджаков към фотоелектретите не секва до края на живота му. Забележителни са изследванията на фотоелектретното състояние, получено под действие на рентгенови лъчи, които се провеждат в Института по физика на твърдото тяло при БАН в края на 60те и началото 70те години на миналия век.