Елена Ватева
Институт по физика на твърдото тяло ”Aкад. Г. Наджаков”, БАН

       Изясняване на влиянието на светлината върху халкогенидните материали е стар проблем. Обратимите фотоструктурни промени, уникални за аморфните халкогениди, представляват интерес от 1970-та насам. Фотопотъмняването, което е едно отместване на оптичния абсорбционен ръб към по-ниските енергии, се приема за напълно обратима фотоструктурна промяна след термично отгряване до температурата на застъкляване. Фотопотъмняването, което се съпровожда с промени в коефициента на пречупване, се проучва главно за приложенията му при оптични записи и много опити са направени за изясняване на природата му. Общо взето фотопотъмняването се обяснява с промени на връзките на халкогенидни атоми (свързани с промени в техните самотни двойки електрони), водещи до увеличение на безпорядъка на структурата. Направеният тук анализ показа обаче, че въпреки подобряването на моделите на микроскопския механизъм на тези промени, базирано на изследвания, използващи съвременни техники, остават много неясни въпроси по детайлите на фотоструктурните процеси. Освен това при наши последни изследвания на тройни халкогенидни слоеве открихме един нов ефект на светлинно отгряване при намаляване на дебелината на слоевете до наноразмери – след достигане до насищане ФП почва да намалява и изчезва напълно след достатъчно продължително облъчване. Предположението, че фотопотъмняването се конкурира с друг фотопросветляващ процес, който подрежда структурата, нарушена при ФП, беше потвърдено при изследване на съпровождащите промени на параметри на безпорядъка. Това води до нов възглед за фотопотъмняването, обосноваван с двойственото действие на светлината при фотоструктурните процеси – светлината не само увеличава безпорядъка, но и го намалява в неподредено състояние. С тази нова концепция са обяснени редица неясни до сега необикновени фотоструктурни промени.

Ключови думи: халкогениди, фотоиндуцирани промени, оптични свойства