Елена Назърова
Институт по физика на твърдото тяло “Георги Наджаков”, БАН
бул. “Цариградско шосе” 72, 1784 София, България

       Стогодишнината от откриването на свръхпроводимостта e повод да погледнем към историята на нискотемпературната физика и свръхпроводимостта в България. Тя започва с основаването на Лабораторията по ниски температури при бившия Физически институт с Атомна научно-експериментална база в 1963 г. Съществуват три основни етапа в почти половин вековната история на българската нискотемпературна физика. Първият десетгодишен период е свързан с усвояване на технологията за производство и консервация на течен азот и хелий. Вторият период (1973 - 1986) се характеризира с изследване на конвенционалните свръхпроводници: състоянието “спин-стъкло”, съществуването на антиферомагнитна и свръхпроводима фази, променливотокови загуби в свръхпроводниците от II род и др. Третият период започва с откриването на неконвенционалната високотемпературна свръхпроводимост. Добрите перспективи за практическо приложение на “азотните” свръхпроводници стимулираха много научни организации да започнат експериментални и теоретични изследвания на тази тема. Базирайки се на международното сътрудничество, България развива своя школа от специалисти по свръхпроводимост. Много от тях са работили, а други и в момента работят, в авторитетни центрове по свръхпроводимост по целия свят.

Ключови думи: свръхпроводимост, България, главни, етапи, достижения