14 юни 1955 – сключена спогодба със СССР в областта на мирното използване на атомната енергия
1956 – създаден ОИЯИ в Дубна; на специализация заминава първата група балгарски специалисти
1961 – построен първият изследователски реактор ИРТ-2000 в София
1966 – подписана междуправителствена спогодба за строителство на първата АЕЦ в Козлодуй с 4 реактора от типа ВВЕР-440; физически пуск на първия реактор 30 юни 1974 година; физически пуск на втория реактор 22 август 1975 година; физически пуск на третия реактор 1980 година; физически пуск на четвъртия реактор 1982 година; планиран ІІ-ра АЕЦ "Козлодуй" на базата на 2 реактор от типа ВВЕР-1000 до 1990 година – 5960 Мвт
- 1972 – създаден ВМК за реакторни физически изследвания на ВВЕР-1000 на базата на 3Р-6 в Централният институт за физически изследвания (ЦИФИ) – Будапеща
2. 20 годишен юбилей на ИРТ-2000 и неговата роля като първа атомна научно-експериментална база в България
Данни за неутронните потоци, спектрите и дозите в експерименталните канали – подвижна платформа с всевълнов брояч на неутрони;
Първи методически разработки в областта на реакторната физика и техника на неутронно-физическите експерименти – установка за автоматично измерване на разпределението на неутронно поле
ИРТ – школа за подготовка на кадри в областта на неутронната и реакторна физика – допринесли много за изграждането и научното обслужване на ядрената енергетика в България – реакторно осцилационен стенд, бърз механичен селектор (В. Христов, А. Станолов)
3. Ядрено физически и неутронно физически изследвания – основни резултати
Деление на тежки ядра – фотоделение
Оценка на неутронни константи за делящи се ядра; измерване на екранирани неутронни сечения (Н. Чиков, Н. Калинкова)
Реакции (Н. Балабанов)
Експерименти по изследване на гама-излъчването, съпровождащо нееластичното разсейване на бързи неутрони с реакторен спектър (Г. Тумбев)
Експерименти с хладни и ултра хладни неутрони – турбина (Н. Кашукеев, Г. Станев)
Неутронно физически измервания (определяне на атомния порядък на аморфни вещества и изследване на някои кристалохимични и магнитни параметри на ферити (К. Крежов, Ст. Неов, Г. Александров)
Изследвания по преноса на неутроните
- Нестационарен пренос; спектри на бързи неутрони с енергия 14 МеV; числени методи и програми на реакторно физични разчети – неутронен генератор (В. Христов, А. Станолов)
Неутронно измервателни методи: неутронно коинцидентен метод (МАГАТЕ); Барометър (А. Трифонов); неутронен влагомер-плътномер (Н. Бъчварова); импулсен метод за определяне на водородо-съдържанието; неутронно активационен анализ; прагови активационни сечения (Д. Апостолов)
4. Производство на радиоактивни изотопи – радиохимия и радиационна химия – гореща камера и боксове (М. Михайлов)
5. Радиационна биология – неутронни въздействия (В. Христов)
6. Заключение – перспективи
Организирана Изложба във фоаето на БАН
І. Монографии, учебници, популярни книги, дисертации, избрани отпечатъци
ІІ. Авторски свидетелства, проспекти, портативни апарати, отличия и награди
Публикации
Г. Беликова, В. Кусев, В. М. Фридкин, Нелинейная фотодеполяризация кристаллов, обусловленная фототоком, ограниченным объемным зарядом, Физика тведого тела, АН СССР (1963) с. 1735-1737
А. Антонов, В. Георгиев, А. Иванов, В. Кусев, К. Христова, Л. Юскеселиева, Фотоэффект и фотоэлектретное состояние в двухкомпонентных системах полупроводник - сегнетоэлектрик, Доклады Международная конференция по высокоомным полупроводникам, фотоэлектретам и электрофотографии, Варна, Болгария, 27-30 ноебря 1973, с. 89-99 [Е. Наджакова]
М. Борисов, А. Ваврек, В. Кусев, Главни етапи в историческото развитие на физиката в България, Физика, (1981) кн. 4, с. 8-17; кн. 5, с. 4-30; кн. 6, с. 6-24
М. Борисов, В. Кусев, А. Ваврек, Георги Наджаков и българската физика, Списание на БАН (1982) кн. 3, с. 80-87.
М. Борисов, М., А. Ваврек, В. Кусев, Йоан Екзарх – първият разпространител на знания в областта на физическите науки у нас, Физика (1983) кн. 1, с. 14-28
Използвана литература
Г. Камишева, Извори за Георги Наджаков в Музея по история на физическите науки в България, Разпространение и развитие на физическите науки в България (ИФТТ-БАН, София, 2007) с. 139-143
Л. Спасов, Г. Камишева (съст.), Милко Борисов за себе си и другите за него, Акад. изд. "Проф. М. Дринов" (2008) с. 163.
G. Kamisheva, Museum as a source for Historical Research in Physics in Bulgaria, CP1203, International Conference of the Balkan Physical Union, edited by A. Angelopoulos, T. Fildisis, AIP (2009) p.1342-1346
Начало
|