50 години от изобретяването на лазера с пари на меден бромид в България От идеята през изследванията до промишлеността, зала "Проф. Марин Дринов" - БАН, 24 април 2024 г.

01.12.2023 – Възпоменателна вечер по повод 100 годишнината от рождението на доц. Антониа Пеева във Физическия факултет на Софийския университет, зала Карамихайлова [Г. Деянова, Светът на физиката, кн 4, 2023, с. 324-326]

50 години Институт по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките, 2022

100 години от рождението на акад. Милко Борисов, Юбилейна научна сесия, Резюмета, ИФТТ, БАН, 18.10.2021

13:00 ч. Откриване на сесията, проф. Х. Шамати, директор на ИФТТ-БАН

13:10 ч. чл.-кор. Л. Спасов, Академик Милко Борисов – основоположник на научните изследвания в областта на акустоелектрониката в България

13:30 ч. проф. И. Лалов, Делата на академик Милко Борисов

13:50 ч. акад. Н. Съботинов, Ролята на академик Милко Борисов за трансформирането на научните идеи в успешни иновации с приложение в практиката

14:10 ч. доц. Е. Радева, Тънки полимерни слоеве и композити, получени в тлеещ разряд – синтез, структура, свойства и приложение

14:30 ч. проф. И. Аврамов, Научно-приложни приноси на лаборатория акустоелектроника към ИФТТ – БАН в областта на ПАВ технологиите от нейното създаване до наши дни

2016 – Проф.дфн Елена Миронова Фархи-Ватева навърши 55 години дейност в Българската академия на науките

12 юни 2015 г. от 14 часа – Тържествено събрание по случай 100 години от рождението на акад. Христо Янков Христов в Големия салон на БАН и изложба в галерия Академика

2014 – Проф. дфн Марин Господинов, доц. д-р Мария Калицова и доц. д-р Малина Баева получават грамоти от БАН по повод навършването на кръгли годишнини

2014 – 145 години БАН

2014 – 85 години навърши радетелят на приложната физика доц. Любен Младжов

2014 – 70 години от рождението на проф. дфн Костадинка Гешева

08.02.2013 – 80 годишен юбилей на акад. Александър Держански

16.10.2012 – 40 годишен юбилей на ИФТТ-БАН

15 май 2012 – Слово рецитал на проф. дфн Никола Балабанов по случай 75 годишен юбилей и полувековна университетска дейност (1961 – 2012), Пловдивски университет

2007 – 70 годишен юбилей на проф. Никола Балабанов – Светът на физиката (2007) кн. 3, с. 334-335

2007 – 10 Юбилеен зимен семинар на младите учени и докторанти от институтите на БАН

2007 – 50 години Национален политехнически музей [Юбилейна сесия, София,]

2006 – 110 години от рождението на Георги Наджаков – Симпозиум

2002 – 30 години ИФТТ (1972–2002)

15 март 2002 година – 80 годишен юбилей на Малина Малчева Попова в Астрономическата обсерватория в Борисовата градина от 14 часа

2001 – 60 годишен юбилен д-р Валентин Георгиев

2000 – Най-добро постижение за 2000 година

2000 – Най-добро постижение по международно сътрудничество за 2000 година

2000 – Най-добро научно-приложно постижение за 2000 година

16 юли 2000 – 60 годишен юбилей на проф. дфн Веселин Ковачев

16 юли 2000 – 50 годишен юбилей на проф. дфн Димо Узунов

1999 – 110 години обучение по физика в СУ “Климент Охридски” и 10 години дейност на катедрата Физика на кондензираната материя [Н. Мартинов, Светът на физиката, 1999, кн. 1, с. 59-62]

29 август 1996 – изведен спътник Интербол с апаратура, създадена в Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия и в Института за космически изследвания

15 май 1991 – разработена комбинирана форма за центробежно леене с голям икономически ефект № 94427, патент 51285 в Института по металознание от н.с. д-р Вълко Вълков и н.с. Иван Георгиев)

22 декември 1997 година – 100 години от рождението на Елисавета Карамихайлова [П. Лазарова, П. Тържествено събрание по случай 100 години от рождението на проф. д-р Елисавета Карамихайлова, пионер на ядрената физика в света и основател на катедрата по атомна физика в Софийския университет и на лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на Българската Академия на наките, Информационен бюлетин на БАН, бр. 13 от 22 декември 1997, с. 5-6]

1989 година – 90 години от рождението на Саздо Иванов [Мартинов, Н. Тържествено честване 90 годишнината на професор Саздо Иванов. – Бюлетин на ДФБ, 1989, кн. 2, с. 41-43]

4 февруари 1987 – Тържествено събрание по случай 90 годишнината от рождението на акад. Георги Наджаков, Дневен ред: 1) Встъпително слово от председателя на БАН акад. Ангел Балевски 2) Доклад от проф. д-р Андрей Апостолов 3) Доклад от акад. Милко Борисов 4) Доклад от Георги Димитров-Гошкин в Големия салон на БАН, ул. 7 ноември № 1 от 16:00 часа, Организатори БАН, СУ, Съюза на учените, Дружеството на физиците, Национален комитет за защита на мира

9 юни 1986 – създаден комплекс малки стопански предприятия за системи и инсталации, НПО – Нови Искър

1 март 1985 – Втори Наджакови четения, Запознаване с живота и дейността на бележития учен чрез научни съобщения и прожекция на филм, Лекционна зала на Съюза на научните работници - клон Пловдив, ул. Х. Хайне № 6 от 16 часа, организатори Дружеството на физиците в България, ИФтТ-БАН и Съюза на научните работници, секция Физико-математическа

8 февруари 1984 - Наджаковите четения започват с лекциите на проф. д-р В. М. Фридкин 1) Обемен фотоволтаичен ефект в кристали без център на симетрия 2) Приложение на обемния фотоволтаичен ефект в електрофотографията и холографията в големия салон на БАН, площад 7 ноември № 1 от 16:00 часа организатори ИФТТ-БАН и Физическия факултет на СУ

12 декември 1983 - 70 годишнината от смъртта на проф. Порфирий Иванович Бахметьев, основоположник на експерименталната физика и биофизика в България, Клуб на културните дейци, ул. Раковски № 108 [Кардашев, Ц., Приносът на школата на проф. П. И. Бахметиев в научно-техническата революция от края на ХІХ – началото на ХХ век, Научна сесия]

1983 – 100 години от рождението на Иван Ценов

30 юни 1982 – 50 години от откриването на неутрона, в големия салон на БАН [ИФТТ-Музей, ф. Вл. Кусев]

август 1981 изведен в околоземна орбита изкуствен спътник на Земята “Интеркосмос – България 1300 – І” с участието на Института за космически изследвания

13 март 1981 – създадена НАО – Рожен, най-голямата обсерватория на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа

1976 – изтеглени първите в България лазерни кристали от рубин и итриево-алуминиев гранат в Института по обща и неорганична химия – БАН

1976 разработен оригинален фотоматериал на базата на изпарени слоеве от сребро-арсенов сулфид за изготвяне на гъвкави печатни схеми по адитивен способ в Централната лаборатория по фотопроцеси – БАН

1976 изградена първата в България електроннолъчева инсталация за технологично приложение в Института по електроника – БАН

1971 конструиран първия електромобил в България, захранван с цинково-въздушна батерия, внедрен в Централната лаборатория по електрохимични източници на ток – БАН

1966 създадена е капилярна методика за получаване на бездислокационни кристали, първото директродоказателство за двумерния механизъм на растеж, получено в Института по физикохимия – БАН

26 януари 1961 – авторско свидетелство № 187 за разработен от акад. Ангел Балевски на уникален метод за леене с противоналягане с приложение в автомобилната индустрия у нас и в чужбина получено в Института по металознание

28 август 1961 – постановление на МС, с което от 1 септември 1961 г. Отделението за селскостопански науки на БАН преминава към новосъздадената Академия на селскостопанските науки

1956 създадена е Централната лаборатория по обща екология

1956 създадена Централна лаборатория по висша геодезия – БАН на базата на едноименната секцията към Техническия институт

1954 излиза поредицата “Извори за българската история”, изд. БАН

1951 начало на създаването на библиотечна мрежа при БАН

1948 създадена секция “Геодезия” към Техническия институт при БАН

1946 създаден Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика – БАН

1941 създаден първият опис на научни архивни материали (азбучен, предметен и географски каталаг); азбучен каталог на периодичните издания в Библиотеката на БАН

1941 библиотечният фонд на БАН е евакуиран в село Бистрица поради бомбардировките на София

1936 открита читалня с 32 места в Библиотеката на БАН, благодарение на дарението на професор Стефан Панаретов

1934 излиза “Документи за българската история” (1934 – 1951), продължена в “Извори за българската история” (1954)

13 юни 1926 – избран проф. Любомир Милетич за председател на БАН (1926–1937)

27 май 1926 – положен основният камък на новата сграда на БАН

1921 създаден Археологическия институт с музей при БАН

13 февруари 1911 – избран първия Управителен съвет на БАН под ръководството на Иван Евстатиев Гешов, действителен член и председател на БАН (1898–1924)

1911 – въведено депозиране в Библиотеката на БАН на трудове на всички членове на Академията и на отпечатъците им

1906 “Български старини” (1906 – 1945), изд. БАН. От кн. 4 (1914) е Научна поредица от монографии, представляващи научен принос в изследването на историческото минало