Bulgarian Институт по физика на твърдото тяло
Българска академия на науките
English

Професор Павел Марков

Начало

Физици

Фондове

Дарители

Изложби

Симпозиум

Юбилей

Новини

Видео

Литература

Връзки

Услуги

Съюз на физиците в България
Мемоари

Създаден: 10.7.2006
Променен: 19.2.2021

Биография
ПАВЕЛ КОНСТАНТИНОВ МАРКОВ
(02.05.1918 – 05.05.1998)



Роден Палев Константинов Марков е роден в Асеновград

Обучение

Учи във Втора софийска мъжка гимназия и във Физическия факултет на Софийския университет

Получава научната степен доктор на физико-математическите науки в Дубна (1968)

Специализира в Лабораторията по високи енергии в ОИЯИ в Дубна (04.08.1957–15.09.1959) и е неин заместник директор (1967–1970)

Научни изследвания

Работи в областта на експерименталната физика на високите енергии. Разглежда процесите на еластично разсейване на високоенергетични протони, деутрони и пиони от свободни протони, квазисвободни нуклони и деутрони. Показва, че съществува конструктивна интерференция между амплитудите на кулоновото и ядрено разсейване. Открива че радиусът на силното взаимодействие на протона расте с увеличаване на енергията му. Изучава разпаданията на неутралния Ко-мезон, взаимодействията на неутронен сноп с енергии 40-70 GeV с въглеродна мишена, раждането на ламбда-це плюс барион. Идентифицира два канала на разпадане. Слага началото на ново направление, наречено релативистка ядрена физика. Първите му научни изследвания са по проблеми на хидрофизиката (1947–1954) и топлоотдаването (1954–1957)

Професионален опит

Работи във ФИ с АНЕБ като старши научен сътрудник (01.06.1960–31.12.1972) и ръководител на лабораторията по ядрени фотоемулсии и високи енергии.

В ИЯИЯЕ ръководи сектор “високи енергии и космично лъчение със станцията на връх Мусала” (от 08.11.1972)

В катедрата по опитна физика на Софийския университет е асистент (10.12.1941–1952), старши асистент (1952–1953), хоноруван преподавател (1953–1954), редовен доцент (1954–01.06.1960), хоноруван професор (1961–1966) и професор (от 1966)

Преподавателска дейност

В СУ чете лекции по опитна физика (1951 – 1967) и по експериментална физика на високите енергии (от 1972)

В Националната математическа гимназия води курс по физика на елементарните частици (от 1981)

Експертна дейност

Избран е за член-кореспондент на Българската академия на науките през 1974 година

Член е на Висшата атестационна комисия от 1985 година. По-късно е заместник-председател на СНС на ВАК за физически науки

Член е на научния съвет на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика от 1977 година до смъртта си

Награди

Признат за откривател от Държавният комитет на СССР по изобретенията и откритията (1982) и от Института за изобретения и рационализации в България (1988). Получил е Димитровска награда за наука през 1984 година

Публикации

  1. П. Марков, Методи за определяне на гравитационната константа, Списание на Физико-математическото дружество, т. 29 (1943) кн. 7-8, с. 193-203

  2. В. К. Врански, П. К. Марков, Върху прозрачността на Варненското езеро през лятото, Трудове на морската Бисл., Варна, т. 13 (1947) с. 67-115

  3. П. Марков, Как да си направим гравитационна везна, Физико-математическо списание, т. 31 (1948) кн. 5-6, с. 145-151

  4. В. К. Врански, П. К. Марков, А. Т. Пеева, Прозрачност и температура на водите на Сталинското езеро, Трудове на Морската Бисл. в гр. Сталин, т. 15 (1950) с. 159-174

  5. В. К. Врански, П. К. Марков, А. Т. Пеева, Измерване на прозрачност, температура и електропроводимост на Сталинското езеро, Известия на БАН, Серия физическа, т. 2 (1952) с. 357-376

  6. П. К. Марков, В. К. Врански, А. Т. Пеева, Проникване на дневна светлина във водте на Сталинското езеро, Годишник на ФМФ, т. 47, кн. 1, ч. І (1952) с. 147-156

  7. П. К. Марков, К. Ангелов, А. Брижицки, Курс по физика, За учителските институти, София, 1 изд. І-ІІ част (1953); (1954); 2 изд. (1955); 3 изд. (1956); 4 изд. (1958); 5 изд. (1963)

  8. П. К. Марков, Топлоотдаване на тънки спиралки при свободна конвекция, Годишник на СУ, ФМФ, т. 48, кн. 1, ч. І (1954) с. 225-237

  9. В. К. Врански, П. К. Марков, А. Т. Пеева, Хидрофизични измервания във водите на Сталинското езеро, Известия на БАН, серия физическа, т. 4 (1955) с. 251-268

  10. В. К. Врански, П. К. Марков, А. Т. Пеева, Температура, прозрачност и проникване на дневна светлина в язовир "Бели Искър" през лятото, Хидрология и метеорология (1955) кн. 5, с. 19-22

  11. П. К. Марков, Топлоотдаване на цилиндрични спиралки при свободна конвекция ІІ, Годишник на СУ, ФМФ, т. 49, кн. 1, ч. І (1956) с. 161-177

  12. П. Марков, Методът на ядрените емулсии и физиката на елементарните частици, Физико-математическо списание, т. 5 (1962) кн. 3, с. 161-176

  13. П. Марков, Отличие за български учен [за Милко Борисов], Работническо дело, бр. 6948, 13 януари 1967

  14. П. Марков, Академик Христо Янков Христов на 70 години, Физико-математическо списание (1985) кн. 3, с. 276-280

  15. П. Марков, Тържествено честване 80 годишнината на акад. Христо Я. Христов, Сп. БАН (1995) кн. 5-6, с. 88

Използвана литература:
  1. Хр. Я. Христов, В. Пенев, Член кореспондент Павел Марков на 70 години, Физико-математическо списание (1988) кн. 3, с. 216-218

  2. Хр. Я. Христов, Н. Ахабабян, Член кор.проф.д-р Павел Марков на 70 години, Бюлетин на ДФБ (1988) кн. 2, с. 40-41

  3. Н. Ахабабян, На учителя с признание (за П. Марков), Светът на физиката (1998) кн. 3, с. 231

  4. in memoriam Професор д-р Павел Константинов Марков член-кореспондент на БАН (1918-1998), Светът на физиката (1998) кн. 3, с. 230

  5. Г. Камишева, Основоположници на теоретичната физика в БАН, Трудове на Балканската конференция на младите учени, 16-18 юни 2005, Пловдив

  6. Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, АИ Марин Дринов (2008) с. 209

  7. Чл.-кор. Павел Константинов Марков, 40 години Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН (2012) 110-111

Начало