Bulgarian Институт по физика на твърдото тяло
Българска академия на науките
English
Начало
Физици
Фондове
Дарители
Изложби
Симпозиум
Юбилей
Новини
Видео
Литература
Връзки
Услуги
Книжарница

Съюз на физиците в България
Мемоари

Създаден 10.7.2006
Променен 1.1.2018

Биография
КИРИЛ АТАНАСОВ ПОПОВ
(03.05.1880 – 01.05.1966)

Роден е в Шумен.

Обучение:

Кирил Попов завършва гимназия във Варна (1897) и Висшето училище в София със специалност математика и физика (1902).

Специализира астрономия в Мюнхен, Хайделберг, Ница (1906–1909) и Париж (1909–1910). Подготвя докторска теза върху движението на Хекуба. Доктор на Парижкия университет (1912).

Работи в областта на балистиката в Гьотинген и Берлин (1920–1921).

Научни изследвания:

Най-успешна е работата на Кирил Попов в областта на вътрешната и външната балистика. Той решава задачата за движение на снаряд вън от цевта на оръдието, като отчита съпротивлението на въздуха.

Изследва разпределението на земното магнитно поле на Балканите.

Разработва математическата теория на необратимите термодинамични процеси.

Продължава и в България изследванията си в областта на небесната механика. През 1920 г. в Astronomische Nachrichten” излиза работата му “Върху едно свойство на орбитите”, а през 1926 г. публикува в Докладите на Парижката академия на науките кратко съобщение върху сходимостта на редовете на небесната механика.

През 30-те години на ХХ век К. Попов се занимава и със задачата за трите тела, като изнася по този проблем големи доклади пред Международния конгрес по математика в Болоня през 1928 година и пред Втория конгрес по математика на славянските страни в Прага през 1934 година.

Професионален опит:

В катедрата по астрономия работи като асистент (1904–1914).

Ръководи катедрата по диференциално и интегрално смятане (1914–1952), в която е редовен доцент (1914), извънреден професор (1920), редовен професор (1922).

Избран е в редакционния съвет на балканското математическо списание “Revue mathematique de l'Union interbalkanique”, което излиза в Атина от 1936 година.

Преподавателска дейност:

В Софийския университет чете лекции по "Основи на висшата математика", "Диференциално и интегрално смятане", "Диференциална геометрия", "Теория на вероятностите", "Теоретична астрономия" (1926–1927; 1927–1928), "Математична теория на застраховките по живот" (1938–1939; 1948–1949; 1949–1950).

Експертна дейност:

Кирил Попов е избран за академик през 1947 година.

Награди:

Парижката академия на науките му присъжда наградата “Монтион” за резултатите му в областта на балистиката (1926) и наградата "Анри дьо Парвил" (1957).

Публикации:

К. Попов, Един частен случай от задачата за трите тела. Движение на (108) Хекуба, Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет, г. 6, 1911, с. 1-41

К. Попов, Върху уравнението на Фредхолма, Списание на БАН, т. 9 (1914) с. 48-74

К. Попов, Функции, Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет, т. 10-11 (1911) кн. 1, с. 1-10

К. Попов, Върху особените точки на интегралите на движението на една точка в съпротивителна среда с постоянна гъстота, Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет, т. 26 (1930) кн. 1, с. 101-138

К. Попов, Върху сходимостта на редовете на външната балистика, Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет, т. 26 (1930) кн. 1, с. 139-150

Използвана литература:

  1. 100 години БАН, т. 1, 1969, с. 573-578

  2. А. Дацев, Кирил Атанасов Попов (1880–1966), Бележити български физици, изд. Народна просвета, София, 1981 с. 42-50

  3. Д. Вачов, Кирил Атанасов Попов (1880–1966), Физико-математическо списание, г. 23, 1980–1981, кн.1, с. 65-69

  4. Акад. Кирил Попов (1880 – 1965), По случай 90 години от рождението му, Физико-математическо списание, т. 13 (1970) кн. 3

  5. Г. Камишева, Университетската физика в България (1889–1949), София, 2012, с. 30, 40, 42, 45-47, 51, 53-55, 66-67, 69, 107-110, 115, 123, 130, 137, 139-140, 152-153, 158, 166

Начало