Bulgarian Институт по физика на твърдото тяло
Българска академия на науките
English

Начало

Физици

Фондове

Дарители

Изложби

Симпозиум

Юбилей

Новини

Видео

Литература

Връзки

Услуги

Книжарница

Съюз на физиците в България
Мемоари

Създаден 22.2.2021
Променен 9.4.2025

Биография
Елисавета Карамихайлова
(03.09.1897 – 22.04.1968)


Родена е във Виена

Обучение

Завършва 22 гимназия във София.

Учи физика и математика във Виенския университет (1917-1920)

Доктор по физика на Виенския университет (1922)

Научни изследвания

Лихтенбергови фигури

Радиолуминесценция и радио-фотолуминесценция

Сцинтилационен метод

Неутрон

Изкуствена радиоактивност

Ядрена спектроскопия

Йонизация при високо налягане

космични лъчи

Радиоактивност на природни обекти

Преподавателска дейност Дългогодиен университетски преподавател в катедрата по атомна физика във Физико-математическия факултет на Софийския университет

Професионален опит

Изследовател в Радиевия институт във Виена

Доцент във Физико-математическия факултет на Софийския университет

Ръководител на лаборатория във Физическия институт на Българската академия на науките

Професор по физика

Публикации

  1. Е. Кара-Михайлова, Върху твърдите гама-лъчи на актиниевата серия, София (1939)

  2. Е. Кара-Михайлова, Действието на корпускулярните лъчения върху фотографическата плака, Списание на Физико-математическото дружество, 25(5-6) 141-148 (1940)

  3. Е. Карамихайлова, Курс по опитна атомистика с радиоактивност, София, Студентско академическо физическо дружество, 1 изд. (1943)

  4. Е. Карамихайлова, Записки по атомна физика, София, Наука и изкуство, 1950

  5. Е. Карамихайлова, К. Николов, К. Дойчинова, В. Михайлова, Върху радиоактивността на водоизточниците в селище, засегнати от ендемичен нефрит, Ендемичен нефрит в България, София (1960) 152-162

  6. Е. Карамихайлова, Х. Камбуров, К. Николов, В. Маринов, Л. Манолов, Радиоактивност на валежи и атмосферни аерозоли в София (10.ХІІ.1957 – 31.ХІІ.1958 г.), Известия на Физическия институт с Атомна научно експериментална база, 8, 53-78 (1960)

  7. Е. Карамихайлова, П. Петров, К. Николов, Х. Камбуров, К. Дойчинова, Е. Пенчева, Радиоложки и хидроложки изследвания в района на с. Долни Богров, Софийско във връзка с повишената заболяемост от рак, Известия на ФИ с АНЕБ, 9(1) с. 109 (1961)

  8. Е. Карамихайлова, К. Николов, К. Дойчинова, Върху радиоактивността на минералните извори в с. Нареченски бани (Асеновградско), Бюлетин по курортология, физиотерапия и лечебна физкултура (2) 6-12; (3) 2-6 (1962)

  9. Е. Карамихайлова, К. Николов, Радон в термалните извори и във водите от сонди в термалната зона в гр. Кюстендил, Бюлетин по курортология, физиотерапия и лечебна физкултура (2) (1962)

  10. Е. Карамихайлова, К. Николов, К. Дойчинова, Радиоактивни проучвания на термални и студени подземни води в Чепинската котловина и близките й околности, Известия на Физическия институт с АНЕБ, 9(2) 91-98 (1962)

  11. Т. Танев, В. Куситасева, Й. Меламед, К. Щерев, Е. Карамихайлова, К. Николов, Калолечебни находище и калолечение, Медицина и физкултура, София (1962)

  12. Е. Карамихайлова, Р. Манолов, Върху радиоактивния фон, Хидрология и Метеорология (2) 9-21 (1963)

  13. Е. Карамихайлова, Ж. Желев, Радиоактивност на българските минерални извори, Ядрена енергетика, 2, 95-105 (1975)

Използвана литература

  1. 100 години от рождението на Елисавета Карамихайлова, Списание БАН (1-2) с. 75 (1998)

  2. Б. Амов, Професор Елисавета Карамихайлова, Доклади на БЯД, 3(1) 107-110 (1998)

  3. Б. Амов, Професор д-р Елисавета Карамихайлова, Списание на БАН (3-4) 77-81 (1998)

  4. Б. Амов, Професор Елисавета Карамихайлова, Разпространение и развитие на физико-математическите знания в България, ИФТТ-БАН (2007) 19-24


    Проф. Елисавета Карамихайлова
    31.10.2006, 1:15
    Б. Амов

  5. Б. Амов, И. Ванков, Професор Елисавета Карамихайлова–създател и пръв ръководител на Секция “Радиоактивност” във ФИ с АНЕБ, 40 години ИЯИЯЕ, БАН, София (2012) 34-38.

  6. Н. Балабанов, Елисавета Карамихайлова “първата дама” на българската физика, Светила на физиката, Пловдив (2000) 43-52

  7. Н. Балабанов, Елисавета Карамихайлова, По магистралите на ядрената физика, Университетско издателство “П. Хилендарски”, Пловдив (2010) 132-141

  8. Д. Вачов, Деветдесет години от рождението на проф. Е. Карамихайлова, Физико-математическо списание (2) с. 135 (1988)

  9. Г. Камишева, Приносите на българската физичка проф.д-р Елисавета Карамихайлова, Списание на БАН (1) 48-57 (2018)

  10. Б. Кандиларов, Жена е апостол на ядрената физика у нас, 24 часа, бр. 272 (4.10.1997), с. 24

  11. К. Коленцов, Проф. д-р Елисавета Карамихайлова – живот, отдаден на физиката, Физика (6) 291-292 (2008); Детонация, с. 5 (декември 2008)

  12. П. Лазарова, Животоописание на проф.д-р Е.Карамихайлова, Бюлет. ДФБ (4) 45-47 (1987)

  13. П. Лазарова, Първата професор д-р Елисавета Карамихайлова, Наука, 5(2) 10-12 (1995)

  14. П. Лазарова, 100 години от рождението на проф. Елисавета Карамихайлова (празник за душата и сърцето), Светът на физиката (1) 59-60 (1998)

  15. П. Лазарова, Професор д-р Елисавета Карамихайлова–първата дама на българската физика, Списание на БАН (1) 48-52 (2005)

  16. П. Лазарова, Ядрената дама на България, Обекти, бр. 1 (21.01.2011)

  17. П. Лазарова, Н. Балабанов, Професор д-р Елисавета Карамихайлова – първият български ядрен физик, София, 2013

  18. П. Мангачев, Проф. Елисавета Карамихайлова–живот и дело (1897–1968), София (2012)

  19. И. Манева, На “Кракра” 11 – дом с над стогодишна история, Новинар, 18 ноември 2006

  20. А. Минкова, 60 години катедра атомна физика, Годишник на СУ, ФзФ, 100, 32-52 (2007)

  21. Л. Митрани, 100 години от рождението на проф. Елисавета Карамихайлова, Светът на физиката (1) 63–66 (1998)

  22. Ж. Назърска, Университетското образование и българските жени 1879–1944, С, IMIR (2003)

  23. Х. Протохристов, Проф. д-р Елисавета Карамихайлова в световната физика, Физика, 10(6) 7-19; (7) 11-21 (2005)

  24. Ц. Софрониева, За личността на проф. Елисавета Карамихайлова, Бюл ДФБ (3) 12-16 (1990)

  25. Ц. Софрониева, Изследванията на Елисавета Карамихайлова във Виена през 1933 година, Бюлетин ДФБ (4) 4-9 (1990)

  26. Ц. Софрониева, Пренос на науката (на примера на физиката в България), Кандидатска Дисертация, Център по наукознание, БАН (1991)

  27. Л. Славянска, Лъчева болест убива първата българска атомна физичка Елисавета Карамихайлова, Демокрация, бр. 336 (11 декември 1997), с. 16

  28. Л. Спасов, Г. Камишева (съст.), Милко Борисов за себе си и другите за него, БАН, София (2008) с. 37; 41; 46; 55; 60; 72; 74; 139-140

  29. Х. Я. Христов, Проф. Д-р Елисавета Карамихайлова (некр.), ФМС, 11(3) 216-218 (1968)

  30. Х. Я. Христов, Елисавета Ив. Карамихайлова, 100 г. БАН 1869–1969, т. 3 (1969) 295-296

  31. Х. Я. Христов, Проф. Елисавета Карамихайлова (1897–1968), ФМС, 21(4) 329-332 (1978)

  32. Х. Я. Христов, Елисавета Иванова Карамихайлова, Бележити български физици, София, Народна просвета (1981) 103-112

Начало