Bulgarian Институт по физика на твърдото тяло
Българска академия на науките
English

Начало

Физици

Фондове

Дарители

Изложби

Симпозиум

Юбилеи

Новини

Филми

Литература

Връзки

Услуги

Книжарница

Съюз на физиците в България
Мемоари

Създаден: 25.11.2010
Променен: 30.11.2022
Биография
Документи
Биография
ЕВГЕНИЙ ИЛИЕВ ЛЕЯРОВСКИ
(05.07.1933 – 23.04.1999)


Роден е в София

Обучение Завършва Висшия химико-технологичен институт в София (1957). Изучава английски, руски, френски и полски език

Специализира в областта на физиката и техниката на ниските температури в Института по физически проблеми на АН на СССР (1965–1966)

Професионален опит

Работи в Химическия комбинат в Димитровград (15.05.1957–15.12.1957 и в Металургичния завод в Перник (15.12.1957–27.08.1959)

Евгений Леяровски е назначен за старши инженер в производствения отдел за ниски температури във Физическия институт при БАН (27 август 1959–01.12.1966). Отделът е създаден през 1958 година и за него е доставена инсталация за течен азот от СССР и е построена сграда за лабораторията. Една година по-късно Е. Леяровски с помоща на един майстор специалист пуска инсталацията в действие (октомври 1960)

Определен е за временен ръководител на лабораторията по "Ниски температури с производствен отдел", създадена с решение на Бюрото на Президиума на БАН на 5 юни 1963 година с протокол 20/63, т. 9., утвърдено от Президуима на БАН, протокол 4, т. 3 от 26 юли 1963 година

Избран е за научен сътрудник ІІ степен (01.10.1966) и за н.с. І ст. (1968)

В Института по физика на твърдото тяло е избран за старши научен сътрудник ІІ степен (20.12.1971) и за ст.н.с. І ст. (17.11.1987)

Ръководи сектора по Магнетизъм и ниски температури (от 1972)

Бил е научен секретар на Физическия институт (1969-1970) и на ИФТТ (1980–1988), заместник-директор (1988–1991) и председател на Научния съвет по физика на кондензираната материя (1992–1994)

Е. Леяровски е един от създателите на Международната лаборатория за силни магнитни полета и ниски температури във Вроцлав, Полша. Той е бил пълномощник на БАН (1963–1983) в съвета на лабораторията (от 1968) и неин заместник директор (1974 – 1978). Бил е член на секцията по ниски температури на Европейското физическо дружество

Изследвания

Чрез термодинамичен и газодинамичен анализ доказва възможността за построяване на цикъл за втечняване на хелий с два турбодетандера. Изработва подробна схема на цикъла и конструкция на турбодетандера. Създава нискотемпературен високоскоростен турбодетандер, внедрен в криогенни устройства за втечняване на неон и хелий, в апаратура за разделяне неон-хелиева смес, неон-хелиева линия за ядрени реактори и др.

Разработва и патентова три метода за разделяне на неон и хелий от въздуха, един от които е внедрен в АТ Завод в Стара Загора.

През 1965 година със М. Захариева и С. Бранекова изследва адсорбцията на хелий и неон върху твърди адсорбенти (активен въглен, силикагел, алумогел) в температурния интервал от 64 до 90 градуса Келвинови. Получава интерполационни емпирични уравнения доказвайки че същестува линейна зависимост между коефициентите в изотермата на Фройндлих и температурата (Т)

През 1966 година анализира на цифровата изчислителна машина "Минск" работата на центростремителен турбодетандер, независимо от характера на работното тяло. Намира най-подходящата геометрия на проточната част, която обезпечава най-висок коефициент на полезно действие и най-ниска изходна температура

Създава микротурбина, въртяща се на газови лагери, вакуумен криоагрегат и криомагнит, азотен рефрижератор работещ устойчиво в температурния интервал от 80 до -300 градуса по Келвин и охлаждане 2000 – 2500 ккал/час.

Създава калибровка за термометри за ниски и свръхниски температури в интервала от 1,5 до 30 градуса по Келвин (на базата на радиосъпротивления "Ален – Бредли") и под 1 градус по Келвин до 0,25 градуса Келвинови на базата на съпротивление "СПИР"

Награди

Значка на ДКНТП за принос в техническия прогрес (1968)

Значка заслужил изобретател (1969; 1985)

Значка за отличник на БАН (1973)

Присъден му е сребърен медал за заслуги за развитие на Полската академия на науките (1979)

Носител е на два златни медала от световни салони за изобретения, патенти и технически новости в Женева (1973) и Брюксел (1975)

Патенти

Има 18 патента

  1. Авторско свидетелство № 10549, кл. 17д (1) 25 май 1964 "Метод и инсталация за втечняване на хелий"

  2. Авторко свидетелсвто № 5548 кл. 17д (1) 2 юли 1965 "Метод за втечняване на неон и втечнител с турбодетандер"

  3. Метод за втечняване на неон и втечнител с турбодетандер, Авторско свидетелство № 11836 от 15 декември 1966 г. (патентован в САЩ, Англия, Франция, ГФР, Холандия, Швеция, Швейцария и Япония)

  4. Е. Леяровски, Й. Георгиев, Б. Николов, Метод за втечняване на неон чрезизползване на средно налягане и турбодетандер, авторско свидетелство № 15837 (1970)

  5. Е. Леяровски, Й. Георгиев, Б. Николов, Метод и съоръжение за разделяне на неон-хелиева смес с турбодетандер, авторско свидетелство № 16129 (1970) Патенти в Англия (1365801/1972), САЩ (3854913/1974) и Австралия (470181/1976)

  6. Е. Леяровски, Й. Георгиев, Б. Николов, Метод за втечняване и разделяне на въздуха и получаване на течни или газообразни азот или кислород при средно налягане и с турбодетандер, авторско свидетелство № 15838 (1970)

  7. Е. Леяровски, Б. Николов, Й. Георгиев, Метод и съоръжение за получаване на неон и хелий от въздуха, авторско свидетелство № 15719 (1971) Патенти в Англия (1372602/1972), САЩ (3854914/1974) и Австралия (470487/1976)

  8. Е. Леяровски, Й. Георгиев, Б. Николов, Х. Попов, Л. Леяровска, Метод за разделяне на неон-хелиеви газови смеси, авторско свидетелство № 27318 (1977)

  9. Й. Георгиев, Е. Леяровски, Б. Николов, Х. Попов, Метод за разделяне на смес от неон и хелий, авторско свидетелство № 27319 (1977)

  10. Е. Леяровски, Й. Георгиев, Б. Николов, Л. Леяровска, Метод за получаване на неон и хелий от неон-хелиеви смеси, авторско свидетелство № 28801 (1979)

  11. Е. Леяровски, Й. Георгиев, Б. Николов, Метод за разделяне на неон-хелиеви смеси, авторско свидетелство № 28802 (1979)

  12. Е. Леяровски, Й. Георгиев, Б. Николов, Метод за извличане на неон и хелий от въздуха, авторско свидетелство І 32208 (1980)

Публикации

Има над 100 публикации

  1. Е. Леяровски, Л. Цеков, М. Захариева, Нискотемпературна адсорбция на неон и хелий в статични условия, Известия на Физическия институт на БАН, 15, с. 19 (1966)

  2. Е. Леяровски, Б. Николов, Й. Георгиев, К. Ненков, Някои конструкции криомагнити, охлаждани с течен азот, V национална конфеенция по физика през ХІ.1969 в гр. София, резюмета, с. 111

  3. Е. Леяровски, Й. Георгиев, Б. Николов, К. Ненков, Инсталация за получаване на неон и хелий от въздуха, VІ Национална конференция по физика през 12.1973, резюмета с. 68

  4. Й. Георгиев, Е. Леяровски, К. Ненков, Метод и апаратура за получаване на температури под 1 К с помощта на 3не, ІІ национална конференция на младите физици през ІV.1974 в гр. София, резюмета с. 35

  5. Е. Леяровски, Й. Георгиев, Х. Попов, Г. Михова, Апаратура за определяне на влагосъдържанието и газоотделянето на стъкловлакнести материали при ниски налягания и високи температури, Годишник на ВУЗ - техническа физика, 13 (1) с. 41 (1976)

  6. Е. Леяровски, Й. Георгиев, Б. Николов, Универсална хладилна уредба за използване преимуществено в машиностроенето, Годишник на ВУЗ - техническа физика, 14 (2) с. 151 (1977)

  7. Е. Леяровски, Й. Георгиев, Б. Николов, А. Захариев, Новый метод разделения неон-гелиевой смеси, ХХІ Международна конференция по ФТНТ - Варна, Тезиси (1983) с. 274

  8. Е. Леяровски, Й. Георгиев, А. Захариев, Б. Николов, В. Ковачев, Апаратура за изследване на топлообмена в тръби при принудително дижение на свръхкритични криогенни флуиди, Годишник на ВУЗ - Техническа физика, 22 (1) с. 127 (1985)

  9. Е. Леяровски, Й. Георгиев, Приложение на нискотемпературната десорбция в системите за адсорбционо очистване на криогенни газове, Cryogenics, 26 (1) с. 29 (1986)

  10. Е. Леяровски, Й. Георгиев, Б. Николов, Метод за получаване на неон и хелий от въздуха, Cryogenics, 26 (7) с. 431 (1986)

Използвана литература

  1. Л. Спасов, Г. Камишева (съст.), Милко Борисов за себе си и другите за него, Акад. изд. М. Дринов, София, 2008, с. 207

  2. In Memoriam, Светът на физиката, кн. 2, с. 181 (1999)

  3. Музей-ИФТТ, Фонд 18, оп. 1, а.е. 60, л. 1-12

Начало