Bulgarian Институт по физика на твърдото тяло
Българска академия на науките
English
Димитър Стоянов
Начало
Физици
Фондове
Дарители
Изложби
Конгрес2016
Симпозиум
Юбилеи
Новини
Филми
Литература
Връзки
Услуги
Книжарница

Съюз на физиците в България
Мемоари

Създаден 2005
Промяна 29.12.2017

Член-кореспондент
ДИМИТЪР СТОЯНОВ
(06.10.1935 – 14.01.2002)
Роден: Димитър Цветанов Стоянов е роден в град Пловдив. Рисува добре и изработва предмети от кована мед.

Обучение

Започва да учи архитектура във Висшия строителен институт, но се прехвърля във Физико-математическия факултет на Софийския университет. Завършва физика през 1959 година. Специализира в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна (СССР) от 1963 година. Там защитава кандидатска дисертация през 1968 година и докторска теза "Факторизация и SL (2,R) – симетрия на дуалните амплитуди" на 24 юли 1974 година.

Научни изследвания

Член-кореспондент Димитър Стоянов работи в областта на теоретичната и математическата физика. Той има приноси в конформно-инвариантната квантова теория на полето. Решава релативистката задача за трите тела. Участва в разработването на концепции за кварковата структура на адроните. Пионерски са работите му по изследване на двумерния скаларен модел и модела на Тирринг в теорията на полето и при използване на неунитарни представяния на групата на Лоренц.

Професионален опит

В Българската академия на науките е назначен в секцията по теоретична физика на Физическия институт с атомна научно експериментална база през 1959 година. Избран е за научен сътрудник през 1961 година и за старши научен сътрудник II степен през 1972 година. В Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика е старши научен сътрудник I степен от 1982 година. Ръководи проблемна група.

В Лабораторията по теоретична физика на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна е включен в групата на академик Боголюбов, а по-късно е началник на сектор (1971 – 1976).

Преподавателска дейност:

Във Физическия факултет на Софийския университет е избран за доцент на 9 юни 1973 година. Става професор по теоретична физика на 15 юни 1982 година.

Във Висшия педагогически институт в Шумен води основния курс по "математически методи във физиката" от 1976 година в продължение на 10 години

Във Физическия факултет на Софийския университет чете курсове по "квантова теория на полето" и "теория на групите"

В Нов български университет е един от директорите на магистърската програма по "теоретична и математична физика" от учебната 1994 – 1995 година

Експертна дейност:

Избран е за член-кореспондент на Българската академия на науките на 16 юни 1997 година.

Член е на Висшата атестационна комисия от 1985 година. По-късно е заместник-председател на СНС на ВАК за физически науки

Член е на научния съвет на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика от 1977 година до смъртта си

Публикации:

  1. Д. Ц. Стоянов, О релятивисткой задаче трех тел, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, P-1777, Дубна (1964) с. 1-15

  2. Г. Десимиров, Д. Стоянов, О построении квазипотенциала для спинорных полей, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, P-1858, Дубна (1964) с. 1-9

  3. Д. Стоянов, В. Шелест, О релятивистой задаче трех тел, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, З-2066, Дубна (1965) с. 1-14

  4. Д. Стоянов, Об обединении пространственной и внутренней симметрии элементарных частиц, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, Р-2443, Дубна (1965) с. 1-12

  5. Д. Стоянов, Об однозначности решения уравнении для парциальных амплитуд в релятивисткой задаче трех частиц, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, Р2-3694, Дубна (1968) с. 1-8

  6. А. Кобушкин, Д. Стоянов, В. Шелест, Об упругом рассеянии адронов в модели квазинезависимых кварков, Академия наук Украинской ССР, Институт теоретической физики, ИТФ-68-75, Киев (1968) с. 1-11

  7. Д. Стоянов, Вопросы релятивисткой теории многих частиц, Автореферат диссертации на соискание ученой степени кандидата физико-математических наук, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, 2-3745, Специальность (041 теоретическая и математическая физика), Дубна (1968) с. 1-15

  8. Д. Стоянов, Не вполне приводимые представления группы SU(2), Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, Р2-4193, Дубна (1968) с. 1-23

  9. А. Квинихидзе, Д. Стоянов, К вопросу о релятивистской задаче трех тел и представлении типа глаубера, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, Р4-4814, Дубна (1969) с. 1-22

  10. Х. Попов, Д. Стоянов, О дуальных диаграммах с замкнутой петлей, Сообщения обединенного института ядерных исследовании, Лаборатория Теоретической физики, P2-7219, Дубна (1973) с. 1-16

  11. Д. Стоянов, Факторизация и SL(2.R) - симетрия дуальных амплитуд, Автореферат диссертации на соискание ученой степени доктора физико-математических наук, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, 2-7292, Специальность 01.04.02 - теоретическая и математическая физика, Дубна (1973) с. 1-8

  12. Г. Сотков, Д. Стоянов, О конформной инвариантности в квантовой электродинамике, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, Р2-12857, Дубна (1979) с. 1-15

  13. Д. Ц. Стоянов, Г. М. Сотков, Конформно-инвариантное калибровочное условие в квантовой электродинамике, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, Р2-81-665, Дубна (1981) с. 1-11

  14. Д. Стоянов, Л. Хаджииванов, О квантовом тензоре энергии-импульса в модели Тирринга, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, Р2-84-468, Дубна (1984) с. 1-6

Използвана литература:

  1. Член-кор. проф. дфмн Димитър Стоянов (1935 – 2002), Светът на физиката, кн. 1 (2002) с. 81-82

  2. Г. Камишева, Основоположници на теоретичната физика в БАН, Трудове на Балканската конференция на младите учени, 16-18 юни 2005, Пловдив

Начало