Bulgarian Институт по физика на твърдото тяло
Българска академия на науките
English
Емил Наджаков

Начало

Физици

Фондове

Дарители

Изложби

Симпозиум

Юбилеи

Новини

Филми

Литература

Връзки

Услуги

Книжарница

Съюз на физиците в България
Мемоари

Създаден 2005
Промяна 24.11.2023
Биография
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ НАДЖАКОВ
(27.11.1929 – 27.03.1996)



Роден Емил Георгиев Наджаков е роден в град София. Той е син на откривателя на фотоелектретите Георги Наджаков

Обучение

Учи физика във Физико-математическия факултет на Софийския университет (1947–1951). Успешно взима държавния си изпит през юли 1951 година и получава диплом 279 от Комитета за наука, изкуство и култура на 5 февруари 1953 година с квалификация специалист по физика и преподавател в средните училища. В катедрата по опитна физика защитава кандидатска дисертация през 1956 година. Става доктор на физическите науки (диплом 8766) на 27 март 1979 година. Висшата атестационна комисия му присъжда научното звание професор, след избор от факултетния съвет с протокол 1 точка 6 от 14 октомври 1980 година

Първата му две годишна специализация в областта на ядрената физика е в Университета в Гьотеборг, Швеция

Научни изследвания

Област Академик Емил Наджаков работи в областта на експерименталната и теоретичната ядрената физика (ядрени модели и структура на атомното ядро)

Експеримент В България поставя началото на рентгеновата спектроскопия и рентгеновата топография. Създава рентгенови методи за изследване на структурата на кондензирани среди и молекули, и на дислокациите в кристали. Участва в изработването на уникален вакуумен рентгенов спектрограф за регистриране на много малки промени в рентгеновите емисионни спектри. Открива нови изотопи при ядрени реакции с тежки ядра. Разработва нови лазерни методи за изследване на ядрената структура, чрез използване на ускорители на тежки йони. Измерва времената на живот при възбудени ядра с висок ъглов момент (спин). Създава компютърни програми за определяне на ядрената структура

Теория В областта на теорията на ядрото включва за пръв път ядрена ротация при описание на свързаните колективни възбуждания (моди) на ядрата. В допълнение към операторите на преход при ядрена вибрация, известни като фонони, създава нов тип алгебричен апарат за оператори на преход при ядрена ротация, наречени ротони. Създава единна теория за описване на свързаните колективни възбуждания (вибрационни и ротационни). Дава пълно описание на преходните ядра. Създава модел на взаимодействащи бозони, който доразвива въз основа на нови динамични и супердинамични симетрии. Създава модел на взаимодействащи спинори. Предлага кварков модел на ядрената плазма. Има приноси и в направленията: електростатика, квантова теория на измерването и теория на световодите

Професионален опит

Емил Наджаков постъпва на работа във Физическия институт с Атомна научно-експериментална база при Българската академия на науките през 1956 година. Хабилитира се през 1963 година и създава секция по "рентгенова спектроскопия и рентгенов структурен анализ", преименувана в секция по "ядрени и рентгенови структурни изследвания"

В Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика ръководи проблемна група по "ядрени реакции".

Във Физическия факултет на Софийския университет е доцент (1965–1980), заместник-декан (1970–1972) и професор (1980–1996).

Емил Наджаков има успешно сътрудничество с Лабораторията по ядрени реакции и с Лабораторията по теоретична физика в Дубна. Той е заместник директор на лабораторията по ядрени реакции (1982–1986)

Дълги години е представител за България в Международната агенция за атомна енергия (International Atomic Energy Agency)

Преподавателска дейност

Чете два основни курса във Физическия факултет на Софийския университет: "електромагнитни и оптични явления" (1967–1981; 1990–1996) и "теоретична ядрена физика" (1967–1981).

Награди

Получава орден "Кирил и Методи" I степен през 1981 година и "Сто години Софийски университет" през 1988 година. В Българската академия на науките е избран за академик на 6 юни 1995 година.

Обединеният институт за ядрени изследвания в Дубна (Русия) дава на академик Емил Наджаков първа награда за теоретичната работа "Влияние вращения на структуру ядра" през 1978 година и втора награда за експерименталната работа "Измерение разностей зарядовых радиусов ядер и ядереных моментов методами лазерной спектроскопии" през 1993 година. По искане на Нобеловия комитет изпраща своите номинациите за 1990 и 1996 година

Публикации

  1. Г. Наджаков, Е. Наджаков, П. Илков, Новы тип квадратной коробки квадрантного электрометра, Доклади на БАН, София, с. 15-18, 1951 (отделен оптечатък)

  2. Е. Наджаков, Двумерна електростатична задача и приложението й в електрометрията, дисертация за получаване на учената степен кандидат на физико-математическите науки, СУ, София (1955)

  3. Е. Наджаков, Двумерна електростатична задача и приложението й в електрометрията, Известия на отделението за физико-математически и технически науки, серия физическа, том VІ, с. 71-110, 1985 (отделен отпечатък)

  4. Л. Тончева, Й. Василев, Й. Касабов, Е. Наджаков, Рентгено-топографски изследвания на причините на нарушенията при дифузия на бор в силиций, Доклади на БАН, т. 23(1) (1970)

  5. Е. Наджаков, Трансфермиеви и свръхтежки елементи, Проблеми на съвременната физика, София, НИ, 1976, с. 169-184

  6. Е. Наджаков, Связанные колективные моды в ядрах, Автореферат диссертации на соискание ученой степени доктора физических наук, ФзФ, СУ, ИЯИЯЕ-БАН, София, (1978) с. 1-43

  7. Е. Наджаков, Связанные коллективные моды в ядрах, Диссертация на соискание ученой степени доктора физических наук, ФзФ, СУ, ИЯИЯЕ, БАН, София, (1978) с. 1-218

  8. Ф. Грюммер, Д. Караджов, И. Михайлов, Е. Наджаков, Й. Пиперова, Микроскопическое описание связи между основной (g), бета- и гама- полосами, ОИЯИ, Дубна, Р4-11278 (1978) с. 1-21

  9. Б. Бочев, С. Илиев, Р. Калпакчиева, С. А. Карамян, Т. Куцарова, Е. Наджаков, Ц. Венкова, Заселение и распад высокоспиновых уровней 156Er и 160Er в реакциях 120,124Sn (40Ar,4n), Ядерная Физика, т. 30 (1979) вып. 3, с. 593-603

  10. Е. Наджаков, Высокоспиновые состояния и связь полос, Физика элементарных частиц и атомного ядра (1979) т. 10, вып 6, с. 1294-1404

  11. Г. Афанасьев, Г. Кырчев, Э. Наджаков, О физической реализации операторов углового момента в системе центра инерции, Сообщения ОИЯИ, Дубна, Р4-80-289 (1980) с. 1-4

  12. Ю. Гангрский, Б. Марков, Е. Наджаков, Ю. Оганесян, И. Изосимов, Ю. Наумов, Исследование короткоживущих ядер на пучке тяжелых йонов с помощью лазера, Совещание по экспериментальным установкам У-400 и физической программе первоочередных экспериментов на них (сборник аннотаций), Дрезден, 30 сентября-4 октября 1982, Дубна (1982) с. 28-29

  13. Ю. Гангрский, Б. Марков, Е. Наджаков, Ю. Оганесян, С. К. Борисов, Б. Крынецкий, В. Мишин, О. Стельмах, Изследование пучков радиоактивных ядер с помощью лазерного излучения, Совещание по экспериментальным установкам У-400 и физической программе первоочередных экспериментов на них (сборник аннотаций), Дрезден, 30 сентября-4 октября 1982, Дубна (1982) с. 30-31

  14. Ю. Гангрский, Б. Марков, Е. Наджаков, Ю. Оганесян, И. Изосимов, Ю. Наумов, Получение когерентных ансамблей ядер с помощью лазерного излучения, Совещание по экспериментальным установкам У-400 и физической программе первоочередных экспериментов на них (сборник аннотаций), Дрезден, 30 сентября-4 октября 1982, Дубна (1982) с. 32-33

  15. Г. Флеров, Ю. Гангрский, Б. Марков, Е. Наджаков, Ю. Оганесян, Лазерное детектирование одиночных атомов и поиск редких процесов, Совещание по экспериментальным установкам У-400 и физической программе первоочередных экспериментов на них (сборник аннотаций), Дрезден, 30 сентября-4 октября 1982, Дубна (1982) с. 34-35

  16. Е. Наджаков, Ю. Гангрский, Б. Марков, Реакции захвата солнечных нейтрино, Сообщения ОИЯИ, Дубна, Р7-84-166 (1984) с. 1-28

  17. Ю. Гангрский, К. Маринова, Б. Марков, Е. Наджаков, Ю. Оганесян, И. Хан Ген, Конг Там, Определение параметров установки для измерения ядерных моментов с помощью лазерного излучения, Известия АН СССР, серия физическая, т. 49 (1985) кн. 11, с. 2261-2268

  18. Ю. Гангрский, Б. Марков, Э. Наджаков, Ю. Оганесян, Исследование структуры ядра с помощью лазерного излучения, Свойства деформированных ядер, Лекции Х Всесоюзной школы по ядерной физике, част II, Ташкент, изд. Фан, Узбекстой ССР (1985) с. 80-88

  19. Ю. Гангрский, Ч. Градечны, К. Маринова, Б. Марков, Е.Наджаков, И. Хан Ген, Чан Конг Там, Определение микроколичеств европия в металлах методом оптической резонансной флуоресценции, Сообщения ОИЯИ, Дубна, Р6-86-18 (1986) с. 1-5

  20. Ю. Гангрский, Ч. Градечны, С. Земляной, С. Илиев, Б.Кульджанов, К. Маринова, Б. Марков, Е. Наджаков, И. Хан Ген, Чан Конг Там, Лазерна техника в ядрената физика: метод на лазерно-индуцирана резонансна флуоресценция за регистрация на единични атоми, Доклади от Третата национална конференция с международно участие "Оптика и лазерна техника", 18-20 май 1987, Варна, София (1987) с. 350-353

  21. Е. Наджаков, И. Михайлов, Новые аспекты модели взаимодействующих бозонов, Известия АН СССР, серия физическая, т. 52 (1988) № 1, с. 111-118

  22. Е. Наджаков, Модели динамических симметрии ядра, Физики элементарных частиц и атомного ядра, т. 21 (1990) вып. 2, с. 465-536

  23. А. Анастасов, Ю. Гангрский, Б. Генова, С. Земляной, Б. Кульджанов, К. Маринова, Е. Наджаков, Константы сверхтонкого расщепления в оптическом спектре HfI, ОИЯИ, Дубна, Р6-95-228 (1995) с. 1-11

  24. Е. Наджаков, Физика електромагнитни и оптични явления, Университетска библиотека 424, серия Университетска класика, Университетско издателство, София (2004)

Използвана литература

  1. Д. Динев, Д. Тонев, Академик Емил Наджаков, 40 години Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН (2012) 216-218

  2. Р. Еников. 100 Години от рождението на академик Емил Стефанов Джаков. Информационен бюлетин на БАН (2008) бр. 4, с. 8-9

  3. Г. Камишева, Основоположници на теоретичната физика в БАН, Трудове на Балканската конференция на младите учени, 16-18 юни 2005

  4. М. Матеев, Предговор, Емил Наджаков, Физика електромагнитни и оптични явления, Университетска библиотека 424, серия Университетска класика, Университетско издателство, София (2004) с. 11-13

  5. Светът на физиката (1996) кн. 1, с. 38

  6. Списание на БАН (1996) кн. 4, с. 85

  7. М. Борисов, Списание на БАН (1996) кн. 6, с. 75-76

Начало