Веселин Александров (внук на д-р Весела Герджикова), Спомен (2024)
"Моята баба Весела Герджикова е един прекрасен пример за непоклонния български дух, за безкрайните възможности и способности на българите, истински извор на светлина за новото младо поколение, гордост за нас всички
Родена на 24 февруари 1888 година, т.е. само 10 години след освобождението на България от османско иго, в град Чирпан, където нейния баща Антон Герджиков от известния шуменски род Герджикови е бил служител в пощата - началник на пощата или на телеграфа (два пъти награждаван от цар Фердинанд за граждански заслуги с орден 4 степен през 1891 и втора степен през 1916 година)
В последствие се преместват в Пловдив, където завършва гимназия в Пловдивската девическа гимназия с отличен успех. Междувременно изучава и стенография, което в последствие ще й е от огромно значение за водене на записки във факултета
Нейният брат, Димитър Герджиков, е 2 години по-голям от нея и вече е заминал да учи право в Женева, Швейцария. Завършвайки гимназия, тя също се записва във факултета по физика в Женева - един от най-престижните факултети по онова време в Европа. Това е лятото на 1906 година. А и жените са имали право да следват наравно с мъжете, феномен рядък по онова време в Европа и света. Знаейки френски, с познанията от гимназията и лична подготовка в къщи, а и условията на факултета по физика са налагали задължително една година подготовка за език, с изпит на края на годината. За да спести тази подготвителна година в жаждата си за знания и да започне първата си учебна година по физика, тя се среща с декана на факултета и го моли да й даде възможност да се яви на подготвителната година по френски език и в същото време да посещава програмата за първи курс по физика и да се яви на края на учебната година на изпитите за език и първи курс по физика. Деканът бил много изненадан и й казал, че досега не е имал такъв случай, но е съгласен да уважи нейното искане, което тя защитила с много добри резултати. По време на следване тя се запознава с много големи светила в областта на физиката, химията, математиката, нейни преподаватели във факултета. Един от тях е не безизвестния тогава млад преподавател по физика и математика Алберт Айнщайн
И така моята баба Весела едва на 22 годишна възраст завършва факултета по физика в Женева и се записва във факултета по физика в град Нанси, Франция, най-близкия факултет до Женева, за да продължи учението си и завоюва докторат по физика, изключителна рядкост за жена по онова време. Комисия от професори й дава тема за работа по нейния докторат и я насочва в лабораториите на физическия факултет в Париж, които са се намирали в задния двор на Сорбоната. Там се среща с Мари Кюри. Започва интензивна работа по своята теза и същевременно се завързва много добра приятелска връзка с Мари Кюри и двете от славянски произход
Тя завършва своята теза и успешно я защитава пред комисията, като завоюва званието доктор на физическите науки през лятото на 1910 година
Нейният докторат се пази и до ден днешен в библиотеката на Института Мари Кюри в Париж, а аз, нейният внук Веселин Александров, доктор по хуманна медицина и живущ в Париж, съм преснимал и съхранил нейния докторат при мен в Париж и съм готов да го предоставя на всички институции в България, които са заинтересувани
За съжаление цялата кореспонденция с Мари Кюри и други нейни професори от Франция, която тя бе съхранила през годините завръщайки се в България, изгарят заедно с нейната къща при бомбардировките над София през 1944 година. Нейната къща се намираше на ъгъла на улица Ниш и Mария Луиза, в най-централната и за съжаление най-бомбардирана част на София
Спомням си този анегдот, който моята баба Весела ми разказваше с насмешка, но типичен за своето време, 15те години на 20ти век за завръщането си в София със своя докторат по физика и познанията от Франция, тя работи като учителка по физика от септември 1910 до 1912 година в родния си град Чирпан. Установявайки се в София тя работи като гимназиален учител във Втора девическа гимназия в София, а после и в Първа девическа гимназия в София. Срещайки се с нейни колеги физици, членове на Българската академия
решава да подаде своята кандидатура за член на Академията. Но най-вече с цел да влезе в лабораториите по физика, въпреки тяхната оскъдност и липса на апаратура за онова време. Досието е разгледано от комисия на Академията на науките и в деня на насрочената й среща комисията се произнася по следния насмешен начин:
Госпожо Герджикова, след като разгледахме с интерес вашата кандидатура и оценяваме безусловно вашите познания по физика, извоювали сте докторат по физика във Франция и т.н. Вашите качества са многобройни, но Ви липсва едно много важно качество, което Вие не притежавате, а именно, липсва Ви панталон! [Г.К. бележка: До 1946 година Българската академия на науките не притежава експериментални лаборатории в областта на физическите науки. По това време такива има само във Физическия институт на Софийския университет. За членство в Академията и тoгaвa и днeс се кандидатства с научни трудове, а не с панталон] И моята баба Весела продължава своята кариера като гимназиална учителка по физика в по-горе споменатите 1ва и 2ра девически гимназии
Така, моята баба Весела се омъжва през 20те години на 20 век за моя дядо Христо Дучевич, известен доктор по кожни и венерически болести в София. Също знаменита личност за онова време, завършил медицина и специалност по кожни и венерически болести във Виена. Родом от Русе, където се завръща в началото на миналия век
Спасява град Русе по време на Първата световна война от тифус, който е върлувал по това време като изолира всички заразно болни в отделни лагери. За благодарност цар Фердинанд му връчва най-високото отличие Народен орден 1ва степен за граждански заслуги. А град Русе го прави почетен гражданин на Русе, тогава Русчук
След Първата световна война моят дядо Христо се установява в София и развива частна лекарска практика до неговата кончина през 1945 година
По време на бомбардировките над София през 1944 година изгаря техният дом, изгаря цялата им покъшнина, изгаря и кореспонденцията с Мари Кюри. Моята баба е вече пенсионерка, остават сами с дъщеря си Мери, токущо завършила гимназия, без къща, с тежко болен съпруг, който наскоро умира
За щастие вилата, която са построили в Княжево през 30те години на миналия век, остава незасегната от бомбардировките, където се преместват
Интересно е да отбележа, че моята баба Весела Герджикова не остава със скръстени ръце и след Втората световна война 1944 година заедно с нейния брат Димитър Герджиков, прокурор от Върховния административен съд на България, създават първия дом за борба с малолетната престъпност по метода на Макаренко в Русия. От 1945 до 1949 година те спасяват от затвора и канализират живота на стотици деца
Моята баба Весела умира на 90 годишна възраст в София и е погребана в Централните софийски гробища
Всички тези факти са вече спомени за Великите личности на България, които изписаха и създадоха лицето на нова свободна България, т.е. след освобождението от османско иго. Тези хора, които се бориха със сетни сили за свободата и просперитета на нашата мила родина за да сме радостни и щастливи ние, техните потомци, за да живеем без войни в мир и разбирателство
А сега ние имаме огромното задължене да продължим тяхното дело, да покажем на младото поколение, че ние българите имаме висок дух и ценни човешки качества, които трябва да устоим независимо в коя точка на земното кълбо се намираме
Поклон пред светлата памет на моята баба Весела, моите родители Мери и Милко и моя брат Александър
Послепис: Всички документи, удостоверяващи биографията на моята баба д-р Весела Герджикова са при мен и на разположение на интересуващите се
Париж, ноември 2024 година
Веселин Александров"
