Бил е шлосер в Локомотивното депо в София (1952–1953)
Започва работа в лабораторията на Разум Андрейчин във Физическия институт на БАН (22 септември 1958). Избран е за начен сътрудник през 1968 г. и за старши научен сътрудник през 1988 г. По-късно работи в сектор Акустоелектроника и акустооптика
Участва в изработването на стандарти в областта на фотометрията и колориметрията към Международната организация по стандартизация
Инициира създаването на над 30 лаборатории за изследване на цвета в сътрудничество с Комитета по стадартизация, Центъра по промишлена естетика и Института по текстилна промишленост.
Участва в създаването на Националния комитет по осветление. През 1980 година заедно с Разум Андрейчин създава група Цвят
Бил е в командировка в Англия, Федерална република Германия, Испания, ГДР, Полша, Аржентина и Куба. Изнася доклад на 9 Международна конференция по физика на полупроводниците в Москва (1968); на Симпозиума по Фотонни детектори във Варна (1971 и 1986); на Всесъюзни съвещания в Новосибирск (1968), Вилнюс (1969 и 1972), Киев (1971); на международната конференция по аморфни полупроводници в Пардубаце, Чехословакия (1978) и Габрово (1984); на конференция по оптични и фотоелектрични свойства на полупроводниците във Варна (1971, 1974, 1977, 1980, 1983); на международната конференция по високоомни полупроводници, фотоелектрети и електрофотография във Варна (1973); на международната школа по холография в Приморско (1978); на Националния конгрес на физиците в София (1983); на националните конференции по "Физика и производство" и "Физика - електронизация" в Пловдив (1979, 1982, 1984). Участва с доклади на международни работни съвещания "Физика на повърхностните явления на полупроводниците" в Киев (1965), Берлин (1967) и Будапеща (1969)
Прочел е 11 курса в Софийския и в Техническия университети
Бил е секретар на проблемния семинар по физика на полупроводниците и една година участва в ръководството на профкомитета при ИФТТ
Награди
Сребърна значка от Научно техническия съюз (1981)
Публикации
Написал е над 80 научни публикации и 4 учебника по фотометрия и колориметрия. Изнесъл е над 20 доклада и е автор на 8 рационализации по оптика (1971, 1980), внедрени в трансформаторния цех на завода Васил Коларов (1949)
Р. Андрейчин, Т. Кехлибаров, Еталониране в абсолютни единици на фотографически измерена ултравиолетова радиация, Хидрология и метеорология (1) 40-47 (1960)
Р. Андрейчин, Т. Кехлибаров, Малък преносим кварцов спектрограф за измерване на ултравиолетовата слънчева радиация, Известия на Физическия институт с АНЕБ при БАН, т. 8, 267-274 (1960)
Р. Андрейчин, Т. Кехлибаров, Сравнителни спектрални измервания на ултравиолетовата слънчева радиация, Известия на Физическия институт с АНЕБ при БАН, т. 9, 191-200 (1962)
Р. Андрейчин, А. Иванов, Т. Кехлибаров, Уред за стандартно проявяване при фотографична фотометрия, Известия на Физическия институт с АНЕБ при БАН, т. 10(2) 81-86 (1962)
Р. Андрейчин, Т. Кехлибаров, А. Младенов, Регистриращ уред за едновременно записване интензитета на слънчевата радиация в различни спектрални области, Известия на Физическия институт с АНЕБ при БАН, т. 11(1-2) 49-58 (1963)
