Bulgarian Институт по физика на твърдото тяло
Българска академия на науките
English

Начало

Физици

Фондове

Дарители

Изложби

Симпозиум

Юбилей

Новини

Видео

Литература

Връзки

Услуги

Книжарница

Съюз на физиците в България
Мемоари

Създаден25.11.2010
Променен 16.7.2020

Биография
ТОДОР ИВАНОВ КЕХЛИБАРОВ
(22.06.1934 – 6.11.2008)

Роден е в Ловеч
в семейството на Бона Цокова Кехлибарова (р. 1903) и Иван Тодоров Кехлибаров (1900-1968). Баща му е осъден в процеса срещу Трайчо Костов и реабилитиран през 1956 година. Тодор Кехлибаров има две сестри Радка (р. 1927) и Красимира (р. 1939)
Женен е за Недялка Атанасова Кехлибарова (р. 2.12.1945 г.), майстор на научна апаратура в Института по микроелектроника. Имат две дъщери Калина (р. 8.5.1963) и Йоана (р. 4.8.1975)

Обучение

Тодор Кехлибаров учи физика във Физико-математическия факултет на Софийския университет (1953–1958)

Защитава дисертация върху "Повърхностни фотоелектрични процеси в монокристален кадмиев сулфид при въздействие на кислород и водни пари" и получава научната степен кандидат на физическите науки (1975)

Специализира във Физико-техническия институт "Йофе" в Ленинград при проф. С. Ривкин по фотоелектрични процеси в кадмиев сулфид (3 месеца през 1959), в Института по физика на полупроводниците към сибирското отделение на АН на СССР в Новосибирск при чл.-кор. А. Ржанов по електронни свойства на повърхноста на германия (6 месеца през 1966-1967)

Владее писмено и говоримо руски, немски, полски, френски и английски език

Научни изследвания

Тодор Кехлибаров работи в областта на приложната оптика

Първите му изследвания са по фотометрия в резултат на сътрудничеството на Физическия институт с Института по оптика на Германската академия на науките в Берлин

По-късно работи върху проблеми на колориметрията

Професионален опит

Бил е шлосер в Локомотивното депо в София (1952–1953)

Започва работа в лабораторията на Разум Андрейчин във Физическия институт на БАН (22 септември 1958). Избран е за начен сътрудник през 1968 г. и за старши научен сътрудник през 1988 г. По-късно работи в сектор Акустоелектроника и акустооптика

Участва в изработването на стандарти в областта на фотометрията и колориметрията към Международната организация по стандартизация

Инициира създаването на над 30 лаборатории за изследване на цвета в сътрудничество с Комитета по стадартизация, Центъра по промишлена естетика и Института по текстилна промишленост.

Участва в създаването на Националния комитет по осветление. През 1980 година заедно с Разум Андрейчин създава група Цвят

Бил е в командировка в Англия, Федерална република Германия, Испания, ГДР, Полша, Аржентина и Куба. Изнася доклад на 9 Международна конференция по физика на полупроводниците в Москва (1968); на Симпозиума по Фотонни детектори във Варна (1971 и 1986); на Всесъюзни съвещания в Новосибирск (1968), Вилнюс (1969 и 1972), Киев (1971); на международната конференция по аморфни полупроводници в Пардубаце, Чехословакия (1978) и Габрово (1984); на конференция по оптични и фотоелектрични свойства на полупроводниците във Варна (1971, 1974, 1977, 1980, 1983); на международната конференция по високоомни полупроводници, фотоелектрети и електрофотография във Варна (1973); на международната школа по холография в Приморско (1978); на Националния конгрес на физиците в София (1983); на националните конференции по "Физика и производство" и "Физика - електронизация" в Пловдив (1979, 1982, 1984). Участва с доклади на международни работни съвещания "Физика на повърхностните явления на полупроводниците" в Киев (1965), Берлин (1967) и Будапеща (1969)

Прочел е 11 курса в Софийския и в Техническия университети

Бил е секретар на проблемния семинар по физика на полупроводниците и една година участва в ръководството на профкомитета при ИФТТ

Награди

  1. Сребърна значка от Научно техническия съюз (1981)

Публикации

Написал е над 80 научни публикации и 4 учебника по фотометрия и колориметрия. Изнесъл е над 20 доклада и е автор на 8 рационализации по оптика (1971, 1980), внедрени в трансформаторния цех на завода Васил Коларов (1949)

  1. Р. Андрейчин, Т. Кехлибаров, Еталониране в абсолютни единици на фотографически измерена ултравиолетова радиация, Хидрология и метеорология (1) 40-47 (1960)

  2. Р. Андрейчин, Т. Кехлибаров, Малък преносим кварцов спектрограф за измерване на ултравиолетовата слънчева радиация, Известия на Физическия институт с АНЕБ при БАН, т. 8, 267-274 (1960)

  3. Р. Андрейчин, Т. Кехлибаров, Сравнителни спектрални измервания на ултравиолетовата слънчева радиация, Известия на Физическия институт с АНЕБ при БАН, т. 9, 191-200 (1962)

  4. Р. Андрейчин, А. Иванов, Т. Кехлибаров, Уред за стандартно проявяване при фотографична фотометрия, Известия на Физическия институт с АНЕБ при БАН, т. 10(2) 81-86 (1962)

  5. Р. Андрейчин, Т. Кехлибаров, А. Младенов, Регистриращ уред за едновременно записване интензитета на слънчевата радиация в различни спектрални области, Известия на Физическия институт с АНЕБ при БАН, т. 11(1-2) 49-58 (1963)



Командировка с Наджаков

Използвана литература

  1. Ст.н.с. Тодор Кехлибаров (1934 – 2008), Светът на физиката (1) с. 105 (2009)

  2. Who is who in Optical Science and Engineering, USA (1988)

Начало