Bulgarian Институт по физика на твърдото тяло
Българска академия на науките
English

Порфири Бахметьев

Начало

Физици

Фондове

Дарители

Изложби

Симпозиум

Юбилей

Новини

Видео

Литература

Връзки

Услуги

Книжарница

Съюз на физиците в България
Мемоари

Създаден: 2005
Променен: 11.6.2021

ДЕЙСТВИТЕЛЕН ЧЛЕН
ПОРФИРИ ИВАНОВИЧ БАХМЕТЬЕВ
(26.02.1860 – 14.10.1913)


Роден Порфири Бахметьев е роден в село Лопуховка, Саратовска област на Русия.

Обучение

Завършва физика в Цюрихския университет, където предпочита експерименталната работа пред математическите дисциплини.

Научни изследвания

В България Порфири Бахметьев изследва магнетизма, термоелектричеството и земните електрически токове. Изказва идеята за телефотографа, който е предшественик на днешния телевизор. С помоща на миниатюрни термодвойки измерва температурата на пеперуди при преохлаждането им под 0 градуса Целзиеви и открива, че температурата им се покачва рязко от –10 до –1,7 градуса Целзиеви. След температурния скок в интервала от –4,5 до –10 градуса Целзиеви пеперудата може да се съживи. По този начин Бахметьев открива, че при охлаждането на насекомите между състоянието им на живот и смърт съществува междинно обратимо анабиотично състояние. Особеностите на анабиотичното състояние и на температурния скок, след който се преминава в анабиотично състояние са свързани с междинната течнокристална фаза на телесните течности при прехода им от течно в твърдо състояние.

Професионален опит

Порфири Бахметьев създава най-старата физическа катедрата при Софийския университет. От 1890 до 1894 година той е извънреден преподавател във Физико-математическото отделение на Висшето училище в София, което от 1904 годинае Софийски университет. През 1895 година е избран за редовен професор по експериментална физика.

Порфири Бахметьев е един от създателите на Физическия институт при Софийския университет. След като насочва дейността си в областта на биофизиката е отстранен от Университета през 1907 година.

Преподавателска дейност:

Професор Бахметьев чете общ курс по експериментална физика в Софийския университет (1890/1891 – 1905/1906).

На упражненията във физическата лаборатория обучава студентите на практически дейности, свързани с ремонта и създаването на физически апарати.

Експертна дейност

Избран е за дописен член на Българското книжовно дружество през 1898 година и за действителен член през 1900 година.

Публикации

  1. П. Бахметьев, Какво нещо е физически институт – Светът на физиката, кн. 4, 2004, с. 365-370

  2. П. Бахметьев, Магнитный момент железных проволочных пучков – ЖРФХО, т. 15 (1883) с. 142-146

  3. П. Бахметьев, Заметка о двойных звучащих трубах – ЖРФХО, т. 15 (1883) с. 166-168

  4. П. Бахметьев, Некоторые явления остаточного магнетизма – ЖРФХО, т. 15 (1883) с. 173-200

  5. П. Бахметьев, Тепловые явления магнетизма – ЖРФХО, т. 16 (1884) с. 81-135

  6. П. Бахметьев, Магнетизм железной проволоки, заключенной не всей своей длиной в намагничивающую спираль – ЖРФХО, т. 16 (1884) с. 213-221

  7. П. Бахметьев, Влияние линейного сжатия на магнетизм железа и никеля – ЖРФХО, т. 16 (1884) с. 427-451

  8. П. Бахметьев, Зависимость между диамагнитностью и теплотой плавления – ЖРФХО, т. 16 (1884) с. 521-523

  9. П. Бахметьев, Теплота намагничивания кольцеобразного электромагнита – ЖРФХО, т. 16 (1884) с. 557-562

  10. П. Бахметьев, Причина тона, издаваемого стержнями из магнитных металлов при их преръвчатом намагничивании – ЖРФХО, т. 17 (1885) с. 67-76

  11. П. Бахметьев, Магнетизм как функция молекулярной структуры – Электричество (1885) с. 7-10

  12. П. Бахметьев, К теории влияния механического и термического изменения размеров тела на его магнитность – ЖРФХО, т. 18 (1886) с. 31-46

  13. П. Бахметьев, Термоэлектрические исследования – Журнал Русского Физико-Химического Общества, т. 18 (1886) с. 47-50; т. 21 (1889) с. 264-287

  14. П. Бахметьев, О природе магнитного взаимодействия – Электричество (1886) с. 6-10

  15. П. Бахметьев, Термоэлектричество, как функция молекулярной структуры – Электричество (1887) с. 7-10

  16. П. Бахметьев, Что представляют собой деформационные токи Брауна? – ВОФЭМ, т. 64 (1889) с. 39-43

  17. П. Бахметьев, Зависимость парамагнитной и диамагнитной способности элементов от их атомного веса – ЖРФХО, т. 21 (1889) с. 207-215

  18. П. Бахметьев, Ответ г-ну Шпачинскому по поводу моих термоэлектрических исследований – ЖРФХО, т. 23 (1891) с. 220

  19. П. Бахметьев, Причина влияния намагничивания на термоэлектрические свойства железа и никеля – ЖРФХО, т. 23 (1891) с. 301-324

  20. П. Бахметьев, Тероэлектрические свойства амальгам – ЖРФХО, т. 23 (1891) с. 370-417

  21. П. Бахметьев, Влияния линейного сжатия проволок на их термоэлектрические свойства – ЖРФХО, т. 23 (1891) с. 430

  22. П. Бахметьев, Магнитная теплота растянутых железных и никеловых проволок – ЖРФХО, т. 24 (1892) с. 1-8

  23. П. Бахметьев, Изменяет ли магнетизм структуру тел? – Электричество (1892) с. 11-12; с. 146-148

  24. П. Бахметьев, Распределение электрического тока в телах – ВОФЭМ, т. 161 (1893) с. 93-97

  25. П. Бахметьев, Удельная теплота амальгам – ЖРФХО, т. 25 (1893) с. 115-137

  26. П. Бахметьев, П. Пенчев, Калориметрические исследования коллоидального серебра – ЖРФХО, т. 25 (1893) с. 138-155

  27. П. Бахметьев, Удельный вес висмутовых и магниевых амальгам – ЖРФХО, т. 25 (1893) с. 219-224

  28. П. Бахметьев, Термометрические исследования амальгам – ЖРФХО, т. 25 (1893) с. 238-255

  29. П. Бахметьев, Термоэлектрические свойства палладия – ЖРФХО, т. 25 (1893) с. 256-260

  30. П. Бахметьев, Некоторые физические свойства медного купорсса – ЖРФХО, т. 25 (1893) с. 265-284

  31. П. Бахметьев, Некоторые законы электрического потока в пластинке – ВОФЭМ, т. 184 (1894) с. 77-81

  32. П. Бахметьев, Приспособляемость молекул – ВОФЭМ, т. 191 (1894) с. 246-253

  33. П. Бахметьев, Электрические земные токи – ЖРФХО, т. 26 (1894) с. 159-199

  34. П. Бахметьев, Физические свойства кадмиевых амальгам – ЖРФХО, т. 26 (1894) с. 266-288

  35. П. Бахметьев, Происхождение земных электрических токов – Электричество, (1894) кн. 6, с. 88-91; кн. 8, с. 118

  36. П. Бахметьев, Электрические токи, получаемые вследствие охлаждения расплавленных металлов – ЖРФХО, т. 27 (1895) с. 66-102

  37. П. Бахметьев, Материал за изучаване земните електрически токове в България – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, т. 12 (1895) с. 58-120

  38. П. Бахметьев, Влияние окружающей среды на упругое последствие металлических проволок – ЖРФХО, т. 28 (1896) с. 217-220

  39. П. Бахметьев, Влияние температуры окружающей среды на электрические токи охлаждения – ЖРФХО, т. 29 (1897) с. 14-23

  40. П. Бахметьев, Явление гистерезиса у термоэлементов – ЖРФХО, т. 29 (1897) с. 108-116

  41. П. Бахметьев, Колебанията на подпочвената вода и тяхната свръзка със земните електрически токове в София и нейните околности – Сборник за народни умотворения, наука и книгопис, т. 14 (1897) с. 103-128

  42. П. Бахметьев, Принос към изучаване пеперудите в София и околността й – Годишник на Българското природоизпитателно дружество, т. 2 (1898) кн. 3, с. 28-41

  43. П. Бахметьев, Температура насекомых – Научное обозрение, Санкт Петербург, т. 5 (1898) с. 1602-1611

  44. П. Бахметьев, Температура насекомых – Научное общество, т. 5 (1898) с. 1602-1611

  45. П. Бахметьев, Големината на българските пеперуди в сравнение със западноевропейските – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, т. 57 (1898) с. 34-48

  46. П. Бахметьев, Витальный температурный минимум животных с переменной температурой крови – Архив биологических наук, Санкт-Петербург т. 8 (1900) кн. 3, с. 239-261

  47. П. Бахметьев, Върху температурата на насекомите в България – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, т. 16-17 (1900) с. 82-158

  48. П. Бахметьев, Итоги моих исследований об анабиозе насекомых и план его исследований у теплокровных животных – Известия Императорской Академии Наук, Санкт-Петербург, т. 17 (1902) кн. 4, с. 161-166

  49. П. Бахметьев, Бабочки Болгарии – Труды русского энтомологического общества, Москва, т. 35 (1902) с. 356-469

  50. П. Бахметьев, Геометрический микроскоп и его применение в области биологии – Естествознание и география, Москва, т. 8 (1903) кн. 1, с. 11-29

  51. П. Бахметьев, К вопросу о партеногенетическом происхождении мужских экземпляров бабочки Epinephele jurtinal – Труды русского энтомологического общества, Москва, т. 37 (1903) с. 1-16

  52. П. Бахметьев, Изменчивостта на големината у пеперудите Aporia crataegi I в България и съседните с нея държави – Сборник за народни умотворения, наука и книгопис, т. 21 (1905) с. 1-105

  53. П. Бахметьев, Попытка установить периодическую систему палеарктических бабочек. – Труды Саратовского общества естествоиспытателей и любителей естествознания, Саратов, т. 4 (1905) кн. 2, с. 1-69

  54. П. Бахметьев, Этюды из области энтомологии І-ІІІ. – Естествознание и география, Москва (1908) кн. 7, с. 1-3; (1909) кн. 4, с. 1-6; кн. 6, с. 1-8

  55. П. Бахметьев, К вопросу о фауне чешуекрылых Болгарии – Русское энтомологическое обозрение, Санкт-Петербург, т. 9 (1909) кн. 3, с. 278-289

  56. П. Бахметьев, Отчет за деятельности Болгарского Энтомологического Кружка в Софии за первую половину 1909 года – Русское энтомологическое обозрение, Санкт-Петербург, т. 9 (1909) кн. 4, с. 483-490

  57. П. Бахметьев, Биометрические исследования из области ботаники – Ежегодник Тоболского губернского музея, Тоболск, т. 8 (1910) с. 1-20

  58. П. Бахметьев, Изменчивость длины крыльев у Aporia crataegi в Руссии и ее зависимость от метеорологических элементов – Записки Академии Наук по физико-математическому отделению, Санкт-Петербург, т. 25 (1910) кн. 7, с. 1-47

  59. П. Бахметьев, Как я нашел анабиоз у млекопитающих – Природа, Москва, т. 1 (1912) кн. 5, с. 606-622

  60. П. Бахметьев, Теоретические и практические следствия из моих исследовании анабиоза у животных – Природа, Москва, т. 1 (1912) кн. 12, с. 1427-1442

  61. П. Бахметьев, Анабиоз и его значение в сельском хозяйстве – Сельское хозяйство и лесоводство, Санкт-Петербург, т. 211 (1912) с. 345-354

  62. П. Бахметьев, Применение квадратного уравнения к изменчивости пчел – Естествознание и география, Москва, т. 18 (1913) кн. 8

  63. П. Бахметьев, Результаты, полученные при исследовании летучих мышей, подверженных действию низких температур, Москва (1913) 3 с.

Използвана литература
  1. Н. Кольцов, Памяти П. И. Бахметьева – Естествознание и география. Москва (1913) кн. 9, с. 92, 94

  2. Г. Николов, Нашите учители - професор Порфирий Иванович Бахметиев – Младежки физико-математически вестник, София (1932) кн. 6

  3. П. Петков, Двадесет години от смъртьта на знаменития учен проф. Бахметьев – Литературен глас, бр. 203, 19 ноември 1933, с. 3-4

  4. И. Буреш, Библиографски очерк върху научно-писателската творба на физика-биолог професор Порфирий Бахметьев. – Годишник на Българския Библиографски институут, г. 1, 1945-1946, София (1948) с. 68-96

  5. И. Смирнов, Ни жизнь, ни смерт (за Бахметьев) – Знание и сила (1950) кн. 8, с. 7-11

  6. Порфирий Иванович Бахметьев (1860-1913) – Большая Советская Энциклопедия, 2 изд. (1950) т.4, с.327-328

  7. Н. Гребнов, Об одной из первых работ в области телевидения (П. И. Бахметьев (1860-1817) Передача на расстояние изображении движушихся предметов "Телефотограф" Опубликов. в 1885. – Вест. связи (1950) кн. 8, с. 23

  8. И. Буреш, На границата между живота и смъртта. Изследвания на софийския професор Порфирий Иванович Бахметьев върху проблемите на анабиозата. – Природа (1952) кн. 1, с. 40-55; кн. 2, с. 42-55

  9. Х. Стойчева, О научном наследстве профессора П. И. Бахметьева, дипл. работа при катедрата по История на физиката при МГУ, Москва (1954)

  10. Г. Наджаков, Професор Порфирий Иванович Бахметьев (1860-1913) – Физико-математическо списание, т. 4 (1961) кн. 1, с. 3-6

  11. Г. Наджаков, Выдающийся ученный П. И. Бахметьев (к 50-летию со дня смерти) – Вопросы истории естествознание и техники (1963) вып. 115, с. 145

  12. Ц. Кардашев, Към историята на биофизиката в България. П. И. Бахметиев и неговите ученици в България – Проблеми на историята на медицината и българо-руските и българо-съветските връзки. София (1967) с. 194-178

  13. 100 години Българска Академия на Науките 1869-1969. София, изд. БАН (1969) с. 187-190

  14. С. Арменски, Изследване работите на П.И.Бахметьев върху проект за телефотограф – Физика (1977) кн.3, с. 34-38

  15. М. Борисов, Х. Стойчева, Научното наследство на Порфирий Иванович Бахметиев (По повод 120 години от рождението му) – Списание на БАН (1980) кн. 3, с. 59-68

  16. М. Борисов, Порфирий Иванович Бахметиев създател на университетско обучение и научно-изследователска дейност по физика у нас (По случай 120 години от рождението му и 90 години от началото на дейността му във Висшето училище в София). – Физика (1980) кн. 1, с. 4-12

  17. М. Борисов, Х. Стойчева, П. Лазарова, Порфирий Иванович Бахметиев (1860-1913) – Бележити български физици, изд. Народна Просвета, София (1981) с. 11-34

  18. М. Борисов, Пионерът на българската физика (120 години от рождението на П. И. Бахметьев и 90 години от началото на дейността му във Висшето училище в София). – Вечерни новини, 23 февр. 1981

  19. И. Азманов, Моят дом - дом на науката (Един миг от живота на проф. П. И. Бахметьев) – Сборник от научни трудове и материали по история и теория на науката и техниката, т. 2 (1983) с. 314-318

  20. М. Борисов, Сто двадесет и пет години от рождението на знаменития учен П.И.Бахметиев – Списание на БАН (1985) кн.3, с. 77-83

  21. Л. Хозацкий, Д. Н. Нанкинов, Порфирий Иванович Бахметьев – Природа, Москва (1986) кн. 3, с. 73-76

  22. А. Данаилов, Диалогът Бахметиев-Вайсман – Отечество, 8 март 1988, кн. 5, с. 4-9

  23. П. Петров, Порфирий Бахметиев – Чужденци - просветни дейци в България, София (1988) с. 321

  24. П. Петров, Порфирий Иванович Бахметиев – Физика (1988) кн. 3, с. 38-41

  25. П. Лазарова, Из "Физика (Механика)" Лекции, четени от П. Бахметьев през зимното полугодие на 1904-1905 – Бюлетин на ДФБ (1990) кн. 3, с. 16-19

  26. Н. Сретенова, Още веднъж на проф. П. Бахметьев – Бюлетин на ДФБ (1990) кн. 1, с. 21

  27. Н. Сретенова, Драмата на Порфирий Бахметьев, БАД (1990)

  28. Г. Камишева, М. Борисов, А. Ваврек, Някои документи около конфликта на Порфирий Иванович Бахметьев със Софийския университет. – Физико-математическо списание (1991) кн. 1-2, с. 3-15

  29. Н. Сретенова, Схващанията на проф. П. Бахметиев (1904 г.) за организация на науката от гледна точка на класификация на науките – Трудове по история и теория на науката и техниката, т. 6 (1991) с. 44-67

  30. Н. Сретенова, Приносът на българската наука към европейската наука в края на ХІХ в. – учението за анабиозата и идеите за самоорганизация на проф. П. Бахметиев. – Списание на БАН (1992) кн. 3, с. 77-84

  31. А. Г. Петров, П. И. Бахметьев и физиката на живата материя – Светът на физиката (1994) кн. 1, с. 33

  32. В. Христова, Българин предлага път след смъртта. Анабиозата е открита у нас от физика Порфирий Бахметьев – Дума, бр. 78, 7.ІV.1998, с.1

  33. Т. Мачковска, С траурен венец от пеперуди почел учен паметта на Мария Луиза. Уникалната творба на проф. Бахметиев се пази почти наизвестна в Природо-начния ни музей. – Жълт труд, бр. 25, 18-24.VІ.1998, с. 21

  34. Н. Сретенова, Университетът и физиците Начало, Херон прес, София (2000)

  35. Д. Христов, In memoriam, Преподавателите физици във Физико-математическия факултет на СУ 1889 – 1963 алманах с приложение, София (2005)

  36. А. Г. Петров, П. И. Бахметьев и физиката на живата материя – Развитие и разпространение на физическите знания в България, Научен симпозиум, Пловдив (2005) с. 6-7

  37. П. Лазарова, Професор Порфирий Бахметьев през погледа на съвременниците си – Развитие и разпространение на физическите знания в България, Научен симпозиум, Пловдив (2005) с. 30-37

  38. К. Коленцов, Откривателската и изобретателската дейност в българската физика през ХХ век – Развитие и разпространение на физическите знания в България, Научен симпозиум, Пловдив (2005) с. 54-63

  39. A. Apostolov, Is istoriata na katedrata po physika na tvardoto tjalo i mikroelektronikata, Annuaire de l'Universite de Sofia "St. Kliment Ohridski", Faculte de Physique, 100, 2007

  40. И. Азманов, Ново за физикът академик Бахметьев – Разпространение и развитие на физико-математическите знания в България, Научен симпозиум, София, ИФТТ, (2007) с. 37-40

  41. Д. Христов, M. Кънева, Алманах. Физико-математически факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" 1889 – 1963, София, Фараго (2008)

  42. Порфири Ив. Бахметьев, Пчеларски вестник, бр. 29, 8 с

  43. П. Лазарова, За професор Порфири Бахметьев – първия професор по физика в България - Света на физиката (4) 349–356 (2020)

Начало