Bulgarian Институт по физика на твърдото тяло
Българска академия на науките
English

Начало

Физици

Фондове

Дарители

Изложби

Симпозиум

Юбилей

Новини

Видео

Литература

Връзки

Услуги

Книжарница

Съюз на физиците в България
Мемоари

Създаден 13.12.2010
Променен 12.4.2025

Биография
ЛЕОН ИЗРАЕЛ МИТРАНИ
(1921 – 2001)


Роден в София

Образование

Завършва гимназия в Пловдив (1940) и физика във Физико-математическия факултет на Софийския университет (1948)

В Софийския университет защитава докторска дисертация под ръководството на Елисавета Карамихайлова през 1952. Получава научната степен доктор на науките по биофизика в Москва през 1975

Специализира в Института по физика на космичните лъчи при Унгарската академия на науките (1953)

Професионален опит

В катедрата по атомна физика във Физическия факултет на Софийския университет е асистент (1952-1954), доцент (1954-1957), извънреден професор (1957-1961)

Във Физическия институт на Българската академия на науките създава секция по космични лъчи (1954)

Ръководи построената на връх Мусала космична станция (1959)

Ръководи катедрата по атомна физика в Пловдивския университет (1963-1968)

Работи в Института по физиология на Българската академия на науките (1968-1989)

Преподавателска дейност

Чете университетски курсове по атомна физика, космични лъчи, биофизика и експериментална психология в Софийския университет, в Пловдивския университет и в Нов български университет

Научни изследвания

Работи в областта на ядрената физика върху космични лъчи, ефект на Мьосбауер и психофизиология

За космичната станция на връх Мусала конструира нови броячи и детектори на космични лъчи. Разработва резонансен сцинтилационен детектор

Изследва кривите на поглъщане на космичните лъчи и ъгловото им разпределение

Публикации

  1. Л. Митрани, Разпределение по зенитния ъгъл на компонентата в космичните лъчи, която поражда тесни меки порои, дисертация, СУ (1952)

  2. Л. Митрани, Ц. Бончев, Р. Цанев, Радиоактивните изотопи и тяхното приложение, Наука и изкуство, София (1959) 408 с.

  3. Л. Митрани, Атомите работят, Наука и изкуство, София (1960) 90 с.

  4. Л. Митрани, Как човек завладя атома, Наука и изкуство, София (1961) 81 с.

  5. Л. Митрани, Елементарни частици, Народна просвета, София (1962) 120 с.

  6. Л. Митрани, Атомна физика, Наука и изкуство, София (1957) 526 с.; (1963) 532 с.

  7. Л. Митрани, П. Райчев, Неутрино - фантомът на микросвета, Наука и изкуство, София (1966) 58 с.

  8. Л. Митрани, По примера на природата - биониката, Наука и изкуство, София (1970) 92 с.

  9. Д. Райкова, Л. Митрани, Странните слънца, Държавно военно издателство, София (1970) 30 с.

  10. Л. Митрани, Прозорците на мозъка, Наука и изкуство, София (1973) 113 с.

  11. Л. Митрани, Биоелектрични сигнали, Наука и изкуство, София (1974) 136 с.

  12. Л. Митрани, Сакадичните движения на очите и зрението, дисертация, Москва, 1974

  13. Л. Митрани, Рьонтгенова астрономия, отпечатък, с 24-28 (фонд Никола Калицин)

  14. Л. Митрани, К. Боев, Биофизика, Наука и изкуство, София, 1978 305 с. [Калицин]

  15. Л. Митрани, За възприятието, АИ Проф. М. Дринов, София (1980) 168 с.

  16. Л. Митрани, С. Шекерджийски, Времето на границата между науките, Народна просветаNarodna prosveta, София (1984) 184 с.

  17. Л. Митрани, Нилс Бор и атомната физика, сборник, Наука и изкуство, София (1987) 886 с.

  18. Л. Митрани, Наука и ненаука, Наука и изкуство, София (1989) 230 с.

  19. Л. Митрани, 100 години от рождението на проф. Елисавета Карамихайлова, Светът на физиката, 1998, № 1, 63–66

  20. Л Митрани, Космическата станция на връх Мусала предистория, Светът на физиката, 1999, № 4, 340–341

Използвана литература
  1. Н. Балабанов, Професор Леон Митрани в Пловдив, Светът на физиката, 2001, № 3, 260–264

  2. Н. Балабанов, Физиката на Леон Митрани – от Космоса до Човека, В: Развитие и разпространение на физическите знания в България. Пловдив, 2005, 45–53

  3. Н. Балабанов, Приносът на българските физици и инженери за развитието на ядрената физика и енергетика, 48 Национална конференция по въпросите на обучението по физика, София, 2-4 октомври 2020, с. 16-21

  4. Г. Камишева, Приноси на българската физичка проф.д-р Елисавета Карамихайлова, Списание на БАН (1) с. 48-57 (2018)

  5. Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, АИ Проф. М. Дринов, София, 2008, с. 210-211

      Начало